Действията на Министерството на финансите са хаотични и без ясен стратегически план, което може да тласне България към румънски сценарий при евентуална процедура по свръхдефицит, съобщават от БНР въз основа на анализ на икономиста доцент Щерьо Ножаров. Преподавателят в УНСС отчита желание за изсветляване на икономиката, но смята, че усилията са насочени в грешна посока и не решават структурните проблеми в бюджета.
Липса на дългосрочна визияСпоред експерта управляващите изпитват притеснение да приложат необходимите тежки мерки, които биха балансирали бюджета на начислена основа, както изискват европейските институции.
"Трябва да започнат съществени структурни реформи. Настоящите управляващи се притесняват да предприемат такива. В процедура по свръхдефицит обаче, ако не бъдат направени сега, България тръгва към румънския сценарий", посочва доцент Ножаров.
Той допълва, че опитите за изсветляване не засягат съществения проблем на сивата икономика, а в действията на финансовото министерство "не прозира ясен план" и "не се вижда какво е стратегическото, дългосрочното действие".
Разходи за милиони евроВъпреки публикуваните на 24 август указания към първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за ограничаване на публичните разходи, реално охлаждане липсва. Икономистът привежда конкретни данни за тежестта на социалните мерки – данъчните облекчения за семейства с деца възлизат на 153,38 милиона евро (равностойността на 300 милиона лева), а осъвременяването на пенсиите струва още 230,08 милиона евро.
Допълнителен натиск върху системата оказва и повишаването на минималната работна заплата, което автоматично води до ръст на възнагражденията на поне 500 000 души в публичния сектор.
"От цялото нещо нетният ефект е 66,46 милиона евро при бюджетен дефицит от 3,73 милиарда евро" – обобщава мащаба на проблема Ножаров.
Спорът за данък върху свръхпечалбитеИдеята за въвеждане на извънреден данък "Свръхпечалба", който да обхване и банковия сектор, също предизвиква сериозни разминавания между институциите. Според Ножаров подобна мярка няма да намали бюджетния дефицит дори с едно евро, тъй като тежестта ще бъде прехвърлена директно върху крайните потребители, а регулаторите нямат право да налагат таван на цените.
От Българската народна банка (БНБ) вече предупредиха, че облагането на кредитните институции ще направи заемите за домакинствата по-скъпи и труднодостъпни. Тази позиция доведе до остра реакция от страна на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев, който защити данъка и заяви, че управителят на БНБ Димитър Радев си позволява внушения и намеса в политическата ситуация.
В отговор на този конфликт доцент Ножаров подчертава, че становището на гуверньора на БНБ напълно съвпада с официалната позиция на Европейската централна банка (ЕЦБ), която категорично отрича практиката държавите членки да налагат извънредни данъци за кърпене на дупки в публичните финанси.
