България изпраща летния туристически сезон с ръст на чуждестранните посетители, но зад общите цифри стоят сериозни промени – както на туристическите пазари, така и в структурата на туристическия продукт. Септември се очертава като особено силен месец, а все повече туристи от ЕС избират България и извън традиционните пикови месеци. В същото време недостигът на кадри продължава да променя лицето на българския туризъм, като хотелите все по-често разчитат на работници от трети страни. Как се променя туристическият поток, защо нискотарифните авиокомпании са толкова важни за пазари като Полша, Италия и Испания, остава ли България ценово конкурентна на Гърция и Турция и може ли Евровизия в Бургас да помогне за удължаването на сезона? Пред ФАКТИ говори проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.
– Професор Драганов, вече можем да направим равносметка на летния сезон. До края на август в България са посрещнати около 9,7 милиона чуждестранни туристи, което е ръст спрямо миналата година. Това означава ли, че можем да определим сезона като успешен, или за общия ръст има отделни разлики между отделните региони и туристическите пазари?
– Вече можем да прибавим към тази статистика и месец септември, с който влезлите в страната чужденци прехвърлят 9,825 млн. души. Движим се някъде с около 125 хиляди, което е около 1,25% повече туристи в сравнение с 2025 година. Като цяло смятам, че България показва една стабилност в своя туризъм.
Разбира се, това беше и една от най-тежките години, които аз си спомням, по отношение на една безпрецедентна отрицателна рекламна акция, главно в социалните мрежи, и тя беше базирана на въвеждането на еврото и очакването за поскъпване на цени в цялата страна, включително и на туристическите услуги.
Но смея да твърдя, че ние видяхме един доста спокоен туристически сезон, който се развиваше плавно, както винаги. Месеците извън сезона – май и юни, общо взето много слаби като туризъм, но това е било и предходните години, защото от 1 юли в страната вече могат да пътуват над 740 хиляди ученици, които са във ваканция, техните родители, които са около милион и половина, и техните баби и дядовци, които са малко над 2 милиона.
Тоест, ние имаме над 4,5 милиона хора, които могат да се движат свободно след 1 юли не само у нас, но и в чужбина.
И това го наблюдаваме съвсем ясно по запълнеността на хотелите, защото виждаме, че натовареността на хотелите започва от 15 юли и е много силна до 12-13 септември, преди началото на учебната година, което е абсолютно логично.
Но тази година наблюдаваме един феномен – един много силен месец септември. Много туристи, които се възползваха от доброто време, и най-вече те са чужденци от страните от Европейския съюз. И в момента се намирам в Албена и виждам хотели, пълни с чуждестранни посетители.
– Само хубавото време и многото слънчеви дни ли ни помогнаха да говорим за такъв сезон?
– Не бих казал, защото тези, които сега са на почивка тук, са организирали своята почивка дори в някои случаи и година по-рано. Тоест добрата реклама от уста на уста. Хората си предават колко изгодно е да бъдеш в България през есента. Това, което наблюдавам сега в България, е, че става въпрос за семейства с малки деца, с детски колички, но и за хора в тази възраст, така наречените „млади в сърцата“, над 55 години.
– Често правим сравнение с годините преди COVID. Успяхме ли да си върнем този туристически поток, който е посещавал България, примерно през 2019 година? Връщаме ли се на същите нива?
– Ние отдавна надхвърлихме тези нива, които бяха годината преди и по време на COVID. През 2019 година в страната са влезли 12 милиона 255 хиляди чуждестранни посетители, а миналата година влязоха 13 милиона 608 хиляди. Ние сме над милион и кусур от това, което сме през 2019 година.
Но това не се отнася за всеки хотел в страната, защото виждаме, че има хотели, които по някаква причина не могат да представят качествена услуга, качествен туристически продукт и съответно те не са търсени.
В същото време виждаме силно увеличение на туристи от Полша, от Италия, от Испания. Това пък се дължи на това, че нискотарифните компании просто отвориха нови дестинации. Общо взето туризмът изключително много зависи от свързаността, от самолетните полети и виждаме, че тези летища, на които има базирани самолети на нискотарифни авиокомпании, имат търсене, което не е по-малко от 5%, а пък летище София ще натрупа с около 9% своя ръст в годишен план.
– Цените на българското Черноморие, които вече споменахте, бяха една от основните теми, но остава ли България конкурентна като цена спрямо Гърция и Турция – страни, които имат много силен туризъм и са наши конкуренти?
– Абсолютно оставаме една изключително приятна в ценово отношение туристическа дестинация. Чухме коментари колко скъпа е станала България, но световните класации ни слагат на последно или на предпоследно място по цени. Ние се движим между първо и шесто място в различни видове туристически класации – дали ще е на курорт, дали ще е на град или на държавата, която предлага туристически продукт като цяло.
Към момента по-евтино от нас се оказват единствено Португалия и Босна и Херцеговина. Ние сме на нивото на Румъния и Албания като цени.
И веднага ще дам един пример. Англичаните, когато дават цена за вечеря за двама, с бутилка домашно вино, в България това струва около 85 евро, в Гърция е 104 евро. Ако говорим за Швейцария, Испания или Норвегия, която е на върха, там става въпрос за 234 евро.
Ние няма как да изпреварим света, тъй като и той не се бави, а се движи. Ако някой си мисли, че цените в света стоят на едно място, се лъже. Навсякъде има поскъпване, а то е и на база на качеството, а качеството се определя от публиката и от интереса. Този, който е сложил по-висока цена, това не е защото иска да си изгони клиентелата, а защото иска да предоставя условия и да създава доволни клиенти. Ако цената ви е ниска и се чака на опашка, хората се разочароват. Цената е един инструмент, през който може да се регулира натискът върху това, което произвеждате. И с цената вие намалявате опашката и създавате доволни туристи.
Няма смисъл да поддържате ниска цена, а хората да са недоволни от това, че чакат на опашка или не могат да се възползват от вашия продукт.
– В много хотели по морето вече виждаме персонал, който е от трети страни извън Европейския съюз. Нямаме много българи. Това ли е тенденцията, която се забелязва? И съответно тези хора, които идват от трети страни, осигуряват ли нужното качество, което предлага въпросният хотел, който ги е наел?
– Като цяло мога да кажа, че това е изключително добро решение, защото дава съвсем ясна представа, че имаме един качествен туристически продукт.
Аз посетих няколко хотела това лято, в които видях, че се обслужват от чуждестранен персонал – както на рецепцията, така и в ресторанта, така и като камериери в стаите. И мога да кажа, че се чувствам като навсякъде по света. Защото, когато отидете някъде в чужбина, в който и да е хотел, като се настаните, ще видите същата картинка и същите такива хора, които са от страни от третия свят. И те са точно в тази част – обслужващ персонал. Разбира се, има и такива, които са в топ мениджмънта. Но ние имаме недостиг на персонал в частта обслужване.
– А успяваме ли да ги задържим, така че да не са в България само за един сезон?
– В няколко хотела съм говорил с такива хора и те ми споделят, че са за трета-четвърта година. Сега в момента тече договорният процес с такива страни като Индонезия. Скоро се срещнах с техен представител. Много е голям интересът от тези страни към България. Както от наша страна, от ресторантьорите, които гледат натам, така и техни кадри, които гледат възможността да дойдат да работят в България. Най-често индонезийците се доставят от румънски фирми в България.
– Често говорите за културния туризъм като начин и възможност да се запълнят месеците май и юни, а догодина сме домакини на Евровизия в Бургас. Какво очаквате?
– Очаквам Евровизия да даде един значителен тласък на развитието на българското Черноморие като цяло. Това беше причината да коментирам преди месеци необходимостта именно Бургас да спечели Евровизия. И аз съм изключително доволен, че това се случи, защото това ще даде огромен тласък на Черноморието.
Ние винаги говорим за разширяване на сезона, но не си даваме сметка каква отговорност означава това да започнеш и да отвориш хотела през май, ресторанти, чадъри, да създадете услуги, да създадете атмосфера на туристите, така че те да бъдат доволни.
А сега с домакинството на Евровизия ни се отваря точно тази възможност, защото през май трябва да заработи една много значителна част от хотелите и ресторантите и плажните ивици на българското Черноморие около Бургас. Много е хубаво това, че Министерството на туризма и в лицето на Илин Димитров се ангажираха с една голяма подготовка и кампания за нещата, които ще започнем веднага след Евровизия. Ще участва и немската фирма ТУИ и в тази връзка очаквам месец май да бъде изключително силен по отношение на пристигането на туристи от Германия.
И всичко това ще бъде един пример за това как трябва да разширяваме сезона – с какви продукти, с какви туристи да очакваме.
Очаквам да имаме и много силно развитие по отношение на анимацията, защото хората очакват да се забавляват в България. За мен наличието на културен туризъм по Черноморието, което е изостанало изключително много, ще е нещо много позитивно. В последно време се мъча да се сетя за хорови и танцови състави, не само от градовете и селата в близост до морето, да са изнасяли спектакли по курортите през лятото. И с един приятел се шегувахме, че по морето не се чува гайда, защото, ако някой надуе гайда на лодката, ще избяга рибата, а хората не ръкопляскат, пак за да не изгонят рибата. Липсва култура на Черноморието. Но тук трябва да вметна, че може би едно изключение прави курортен комплекс "Албена", защото там наистина има една такава традиция, която се поддържа и която много се харесва на всички, които посещават курорта.
