Училищата с висока добавена образователна стойност да получават финансови стимули. Това предлагат експертите от Института за пазарна икономика във връзка с данните от международното изследване PISA 2025.
Идеята е допълнителното финансиране да се обвърже не само с броя на учениците или с наличните ресурси, а с резултата, който училището постига спрямо изходните характеристики на своите ученици и средата, в която те се обучават.
Недостигът на учители вече не е водещият проблем
Данните от PISA 2025 показват, че 12% от учениците в България са в училища, чиито директори посочват, че недостигът на учители затруднява обучението поне в известна степен. Средната стойност за държавите от ОИСР е 39%.
Материалните ограничения също са отчетени като сравнително ограничен проблем. Девет процента от учениците учат в училища, в които липсата на учебници, ИТ оборудване, библиотечни или лабораторни материали е посочена като пречка за обучението. При физическата инфраструктура делът е 24% – става дума за сгради, терени, отоплителни и охладителни системи, осветление и акустика.
При учебните материали делът през 2022 г. е бил 10%, а при физическата инфраструктура – 24%.
По-високите заплати не доведоха автоматично до по-добри резултати
Според Института за пазарна икономика през последното десетилетие реформите в образованието са били насочени основно към увеличаването на учителските възнаграждения и общото финансиране на системата. Поставената през 2017 г. цел за удвояване на заплатите за три години е била постигната.
Това е помогнало за привличането на повече и по-млади преподаватели, както и за повишаването на интереса към специалностите, които подготвят учители. Експертите обаче не намират доказателство, че по-високото заплащане само по себе си е довело до по-добри образователни резултати.
„Без специфични мерки по отношение на качеството е малко вероятно да очакваме повишение на резултатите на учениците“, посочват експертите от Института за пазарна икономика.Финансиране според постигнатия ефект
От института свързват предложението с високия дял на функционално неграмотните ученици и с необходимостта политиките да се насочат към измерими резултати. Според експертите финансовото стимулиране на училищата с висока добавена образователна стойност може да създаде вътрешен стимул за директорите да работят за по-добри постижения.
Предложението не означава училищата да бъдат сравнявани единствено по абсолютните оценки на учениците. При оценката би трябвало да се отчита какъв напредък постигат децата спрямо началното им ниво и условията, в които учат. В подадената информация не са посочени конкретен модел за изчисление, размер на евентуалните допълнителни средства или срок за въвеждане на подобно финансиране.
Източници: Фокус
