Бивша служителка на Държавна агенция „Национална сигурност“ осъди прокуратурата да ѝ изплати обезщетение от над 28 000 евро заради незаконно обвинение в шпионство и разгласяване на държавна тайна, съобщават от правния портал Defakto.bg. Решението на Софийския градски съд идва след продължило близо пет години безрезултатно разследване, което коства професионалната кариера на дългогодишния главен експерт в агенцията.
Хронология на несъстоятелно разследванеОт 2009 година жената, чието име е променено в съдебните актове на Ирина Чакърова, работи в агенцията, като до 2018 година е главен експерт в специализирана дирекция „Контратероризъм и противодействие на екстремистка и противоконституционна дейност“. Проблемите за многократно награждавания експерт започват през декември 2017 година, когато стартира оперативна разработка.
През октомври следващата година е образувано досъдебно производство за шпионство. Служителката е задържана за 24 часа, а в кабинета и жилището ѝ е извършен обиск в присъствието на нейното семейство. Отнет ѝ е достъпът до класифицирана информация, което на практика я лишава от възможността да изпълнява служебните си задължения и я принуждава да напусне системата, за да започне работа като учител.
Прекратяване поради липса на престъплениеСлед като в продължение на години разследването се води за тежки престъпления, предвиждащи доживотен затвор, през 2023 година обвинението е редуцирано само до разгласяване на държавна тайна. Впоследствие прокуратурата прави опит да прекрати делото поради малозначителност на деянието.
Засегнатата страна обжалва това основание пред съда. През ноември 2024 година Софийският апелативен съд окончателно прекратява производството с категоричния мотив, че деянието изобщо не съставлява престъпление.
Справедливост в съдебната залаВ мотивите си съдът подчертава, че през цялото време обвиняемата е живяла в страх от тежки наказания за престъпление, което не е извършила.
„Когато досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, ищецът търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателното производство за конкретното престъпление“, се посочва в решението на магистратите, с което се отхвърлят опитите на прокуратурата да не зачете първоначалния период на разследването.
Съдът осъжда държавното обвинение да изплати 25 565 евро неимуществени вреди и 1 662 евро имуществени вреди. Към сумата се добавят законните лихви, възлизащи на около 6 000 евро, както и направените съдебни разноски. Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
