Тежката административна рамка, неравенството между училищата и липсата на време за творчество са сред основните проблеми пред българската образователна система. Това коментира предприемачът и учител Александър Иванов в ефира на „Пресечна точка“.
Първият звънец поставя началото на новата учебна година за хиляди ученици и техните родители. Наред с вълнението от първия учебен ден обаче отново на дневен ред е и въпросът за необходимите промени в българското образование. Иванов си спомня за 2014 г., когато резултатите от PISA показват сериозни дефицити при българските ученици.
„Тогава заглавието беше: 45% от българските деца са функционално неграмотни. По това време това ми се струваше абсолютното дъно, което е възможно да постигнем. Оказва се, че не е. Процентът вече е над 55%. Което означава, че повечето деца са функционално неграмотни. И това е много сериозен проблем“, коментира той.
По думите му един от най-сериозните проблеми в системата е огромната административна тежест, която отнема от времето на учителите.
„Видях прекалено много неща, които може би не исках да видя. Един от основните проблеми е изключително тежката административна рамка, която изисква от учителите да робуват на бумащина, а не да се фокусират върху основната си мисия – да подготвят децата за реалната среда след училище“, посочи той.
Според Иванов учителите прекарват твърде много време в административни дейности и им остава недостатъчно време за подготовка, обмен на опит и осмисляне на начина, по който преподават.
„Те препускат от часове в часове и нямат време за рефлексия. Нямат време за обмяна на опит. Не им остава време да вникват в дълбочина и да се опитат да преподадат материала по начин, който е близък до учениците“, каза още той.
Иванов сподели, че вижда смисъл в част от обсъжданите промени в образователната система, особено тези, които са насочени към дефицитите на средата, в която растат децата.
„Има много деца в България, които не говорят български вкъщи. Ето това е много сериозен дефицит“, посочи той.
Според него разликата между децата, които растат в големите градове и имат достъп до успешни училища и повече възможности, и тези, които живеят в малки населени места и селски райони, продължава да се увеличава. По думите му езиковата бариера допълнително задълбочава проблема.
„Когато нямаш базовото разбиране на материята, а въобще не разбираш езика, на който материята се преподава, ти не можеш да напреднеш и всъщност оставаш аутсайдер“, каза Иванов.
Той коментира и все по-широкото използване на изкуствения интелект от учениците. Макар да се определя като негов привърженик и да разчита активно на технологиите, Иванов предупреждава за възможните негативни ефекти.
„Използването на изкуствен интелект, въпреки че аз съм голям привърженик и много разчитам на технологиите, вече доказано задълбочава проблема с активното мислене“, каза той.
