Напрежението във висшето образование у нас е изкуствено създадено броени дни преди новата академична година, а спорът около легитимността на Съвета на ректорите има изцяло политически характер.
Това заяви юридическият съветник на организацията адвокат Калин Костов в ефира на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.
Според него опитите за създаване на алтернативна структура нямат правни основания, тъй като съществува единна и легитимна регистрация на настоящия правен субект.
Костов посочи като пример за изкуствени дисбаланси в системата диспропорциите в аграрните науки и по-високите такси за обучение в Аграрния университет в Пловдив спрямо конкурентите.
Допълнително напрежение в сектора създават забавените процедури по издаване на студентски визи за чужденци, които застрашават международната конкурентоспособност на българските университети.
„Хората, които директно назоваха същността на проблема и абсолютно коректно насочиха разговора, бяха академик Николай Денков и професор Даниел Вълчев, които заявиха, че всъщност проблемът не е нито юридически, нито личностен. А когато не е юридически и личностен, той е единствено и само политически“, коментира той.
По думите му въпросът за финансирането също има отношение към конфликта, но не става дума за средствата, с които разполага самият Съвет на ректорите. „Членският внос на един университет на година е 511 евро, което за университет от мащабите на Софийския университет и УНСС е просто номинална сума“, посочи адвокатът.
Според него по-същественият въпрос е къде трябва да бъде поставена границата между правомощията на държавата и академичната автономия. „Държавата дали ще дръпне черджето към по-голяма централизация, или университетите ще запазят по-голяма независимост и автономия“, уточни Костов.
Той определи като сложен въпроса за разделението между университетите, тъй като спорът е именно за легитимността и идентичността на Съвета на ректорите: „Тя съществува от 33 години и в момента се появява претенцията, че едва ли не цялото ѝ съществуване до този момент е било нелегитимно и тя трябва да се преучреди“. Костов посочи, че медицинските университети подкрепят традиционния Съвет на ректорите, докато сред университетите, свързвани с инициативата за възстановяване на организацията, са Софийският университет, УНСС, НАТФИЗ и други висши училища. Той обаче подчерта, че не е полезно университетите да бъдат разделяни на лагери.
Костов коментира и разпределението на средствата за висшите училища, като посочи, че значителна сума е била насочена към ограничен брой университети. „Те бяха разпределени за 10 висши училища, а за всички останали имаше една голяма нула“, каза той.
Според него проблемът е свързан и с начина, по който се финансират различните направления във висшето образование. „Когато обещаваш в стратегията за развитие на висшето образование две равностойни писти за развитие на университетите - всеки да тича в коловоза, в който той е най-силен, е много неприятно едната писта да е свръхфинансирана, а за другата да не са заделени никакви средства“, посочи адвокатът.
Костов постави акцент и върху размера на студентските такси в някои професионални направления. Като пример той посочи аграрните науки. „Таксите за обучение по аграрни науки в Аграрния университет в Пловдив, който е водещият университет в това професионално направление, са по-високи в действителност от тези на конкурентите му в Чехия и в Испания“, заяви той.
Според него това поставя българските университети в неизгодна позиция на европейския образователен пазар. „Образованието в Европа вече е отворен пазар. В момента, в който нашето мислене в България е свикнало със свръхрегулацията, от която държавата отказва да се откаже, ние вече не сме конкурентни на този пазар“, коментира Костов.
Друг проблем, който според Костов възпрепятства привличането на чуждестранни студенти, е бавната процедура за издаване на визи. За някои държави тя може да продължи между девет месеца и една година. „Сами разбирате, че няма как с такъв период ние да сме конкурентни на другите държави, където този процес е много бърз“, каза той.
Според него образованието вече е не само ценност, но и икономически фактор. „В XXI век образованието, освен ценност, такава, каквато я знаем от нашите детски години и от историята преди това, е и бизнес, който подпомага с добавена стойност развитието на кадрите и икономиката“, каза Костов.
