От 1 януари 2027 г. у нас се въвежда нов модел за управление на пенсионните спестявания в допълнителното пенсионно осигуряване. Досега средствата на всички осигурени в универсалните пенсионни фондове се управляваха по един и същ начин. От началото на следващата година се въвеждат динамичен, балансиран и консервативен подфонд. Разликата е в това, че при всеки от тях парите се инвестират в различни видове активи според възрастта и предпочитанията на клиентите на пенсионните дружества, посочи novini.bg.
По този повод Светла Несторова, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), заяви на пресконференция, че всеки гражданин разполага с тримесечен срок (до 30 ноември), в който да избере в кой подфонд иска да отиде.
По отношение на динамичния подфонд Несторова обясни, че той е предназначен за по-младите хора до 50 години; балансираният подфонд е за хората от 50 години до 3 години преди преди навършване на пенсионна възраст; и консервативният подфонд влиза в сила за последните три години преди навършването на пенсионна възраст.
При третия подфонд средствата в пенсионната партида ще се управляват много консервативно, защото основната задача е да се съхрани вече натрупаната доходност.
Несторова подчерта, че всеки човек може да прецени сам за себе си в кой подфонд иска да бъде. Тя даде пример със себе си, казвайки, че макар да е над 50 години, нейното желание е да бъде вписана в динамичния подфонд. И поясни, че това може да стори всеки човек, в зависимост от желанията и финансовите си планове.
„Първата и най-важна стъпка е човек да се информира. Защото има хора, които не знаят към коя пенсионно-осигурителна компания са, нито знаят колко натрупвания имат. Така че нека да проявят интерес. Пенсионното осигуряване е като банковата сметка, т.е. това са вашите пари. Всеки човек би могъл да получи консултация от офис на компанията. Тази материя не е лесна, но касае всеки гражданин“, поясни тя.
Несторова увери, че промените в Кодекса за социално осигуряване, които влизат в сила от 1 януари догодина, не само променят мултифондовете, но и подобряват сигурността на системата.
„Брутният размер на вноските е гарантиран по закон, без значение колко са тези брутни вноски, т.е. средствата не могат да изчезнат“, посочи Несторова.
Тя добави още, че средствата няма да изчезнат, ако на клиента му се случи нещо, разяснявайки, че тези пари се наследяват от семейството му.
„Всеки има свобода да направи този избор, който смята най-правилен за себе си“, допълни Несторова.
За да изкажат своето предпочитание към кой подфонд искат да бъдат, Несторова обясни, че в периода на тези три месеца хората трябва да се свържат с пенсионната си компания и да заявят кой подфонд искат. И успокои, че дори по някаква причина човек пропусне да го направи, той ще може да го стори догодина.
Относно самите подфондове, Несторова разясни, че при динамичния се печели по-добре, тъй като там са парите на по-младите хора. До 90 на сто от активите на динамичния подфонд ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции), защото там се печели добре и очакваната средна доходност е над 7 процента. При балансиран подфонд до 55 на сто от активите ще се инвестират във финансови инструменти с променлив доход, а останалите ще бъдат фиксирани. При него очакваната средногодишна доходност е между 4 и 7%, и този подфонд е подходящ за хората на възраст между 55 и 62 години. При консервативния подфонд – до 25 на сто от активите ще бъдат във финансови инструменти с променлив доход и очакваната доходност е 2-3%.
Несторова призова хората да се възползват от този тримесечен период и да се информират по темата.
За да онагледи това, за което говори, Несторова даде пример, взимайки за ориентир средната работна заплата в България, която към днешна дата е 1440 евро.
„Ако някой започва да влиза в един пълен осигурителен цикъл, той ще се осигурява над 40 години. Заложили сме ултраконсервативни параметри, според които заплатата му ще нараства за целия период, който е на работа, средно с 2% и сме заложили средна доходност между различните фондове. Такъв човек би могъл, ако няма трети стълб, би могъл да разчита на 780 евро пенсия с едни консервативни оценки на представянията на трите подфонда от втория стълб. Разбира се, тези 780 евро са добавка към първата пенсия. Ако същият този човек на 20 години си направи трети стълб със 130 евро и ако фондовете са ултраконсервативни и средната му доходност за всичките му години до пенсиониране е 5%, той ще има още 243 000 евро. Или иначе казано, вече отиваме с двата стълба – втория и третия, към над 400 000 евро“, обясни Несторова.
„Към цялата тази работа се прибавя и третият стълб на пенсионното осигуряване, който е доброволен, но който се ползва около 1/3 от населението и то през работодателите си“, обясни Несторова.
Тя отбеляза, че третият стълб е място, на което човек може да внася когато и колкото си поиска.
„При него има има пълна свобода и гъвкавост на средствата и данъчни облекчения в размер на 10%. Този стълб има и 8-9% доходност. Освен това, парите са сравнително ликвидни“, уточни Несторова.
По думите ѝ мултифондовата реформа е и възможност да преборим инфлацията.
Накрая тя отново напомни, че хората ще могат спокойно да се доверят на автоматичния избор, но и сами да преценят в кой подфонд да отидат.
„Всеки може да реши да остане в същото пенсионноосигурително дружество, но да смени профила на инвестиране или да смени компанията, в която се намира, и може да го прави колкото пъти поиска. Когато дойде моментът от три години преди пенсиониране всички задължително и автоматично отиваме в консервативния фонд. Там фокусът е да съхраним парите и постигнатите натрупвания и нищо да не се изгуби поради пазарни движения”, каза Несторова.
