Колко вода е необходима, за да продължи да работи една атомна централа? Въпросът, който доскоро изглеждаше чисто технически, вече има пряко отношение към енергийната сигурност на България. Рязкото понижаване на нивото на Дунав принуди АЕЦ „Козлодуй“ да намали мощността на 5-и блок, а при продължаваща суша възможността за нормална работа на централата ще става все по-ограничена. Едновременно с това горещините увеличават потреблението на електроенергия и намаляват ефективността на част от енергийните мощности. Какво още ни очаква… По темата пред ФАКТИ говори д-р Борислав Колев – експерт с дългогодишен опит в енергетиката и участник в разработването на съвременни енергийни политики.
- Г-н Колев, ниските нива на Дунав вече принудиха АЕЦ „Пакш“ в Унгария и АЕЦ „Черна вода“ в Румъния да ограничат производството си. Колко близо е АЕЦ „Козлодуй“ до ситуация, при която също ще трябва да намали мощността си?
- На 20 август нашата централа обяви намаляване на мощността на 5-ти блок със 120 MW. От данните в реално време виждаме, че и 6-ти блок не работи с максимална мощност. В момента натоварването е около 80% на единия блок и около 90% на другия. Но щом реалните ограничения започнаха, това означава, че буферът пред нас е изключително тънък и ако нивото продължава да пада**, оттук нататък** следват по-сериозни мерки, включително и спиране на електропроизводството.
- При какъв спад на нивото на Дунав започва да се превръща в реален проблем работата на АЕЦ „Козлодуй“ и какво би означавало това за производството на ток в България?
- За нормална работа трябват 3 метра воден стълб. В момента нивото е 20-30 сантиметра по-ниско от това. Вече съществува риск от кавитация и опасни вибрации на помпите. Ако това започне да се проявява, вероятно ще засегне всички помпи и по-нататъшна нормална работа на централата не би била възможна. При такъв сценарий на спиране на централата ще отпадне около 37-38% от дневното производство на електроенергия в България.
- Кое е по-голямото предизвикателство за АЕЦ „Козлодуй“ – екстремно ниското ниво на реката или високата температура на водата и въздуха?
- Нивото на реката към момента е непосредствената заплаха. Високите температури обаче имат допълнително негативно въздействие, като намаляват ефективността на топлообмена в кондензаторите и усложняват спазването на екологичните норми за заустване обратно в реката. Досега централата не е работила при такива условия и още не е ясно къде са практическите граници на нормална и безопасна работа.
- Ако продължителна суша, комбинирана с горещини, доведе до временно спиране на АЕЦ „Козлодуй“, как би се компенсирала липсващата мощност?
- През последните седмица-две сме нетен износител, освен това в региона все още има резервни мощности на въглища и природен газ, които не работят, защото цената е прекалено ниска за тях. Това означава, че със сигурност няма да стигнем до положение на недостиг и режим на електрозахранването. Но в определени часове цените ще се покачат драстично, което е добра новина за собствениците на акумулиращи мощности.
- Климатичните промени променят ли вече начина, по който трябва да планираме енергийната инфраструктура?
- Да. Промените в климата се превърнаха в ежедневно инженерно предизвикателство. Затоплянето води до по-екстремен воден цикъл - по-дълго засушаване и по-интензивни валежи. Традиционните хидроложки и температурни статистически данни от миналия век вече не са надеждна база за проектиране, тъй като екстремните климатични аномалии се случват все по-често и с по-голям мащаб.
- Трябва ли новите централи, електропроводи и съоръжения да се проектират за климат, който все още не сме виждали?
- По-уязвимите технологии трябва да залагат по-големи коефициенти на сигурност и адаптивност спрямо температурни амплитуди и воден дефицит. Проектирането трябва да калкулира потенциални екстремуми, които надхвърлят досегашния ни опит.
- Проблемът не засяга само ядрените централи. Кои енергийни мощности са най-уязвими при екстремни горещини – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, фотоволтаици, вятърни паркове или батерии?
- Най-уязвими към ниското ниво на водните източници естествено са водноелектрическите централи. Но ТЕЦ и АЕЦ, които черпят вода за охлаждане от река или воден басейн, също са силно зависими от неговото ниво. Горещината пък влияе негативно на ефективността на всички технологии, защото повечето от тях разчитат на охлаждане и от околна среда. Ниската плътност на въздуха и честото безветрие през летните месеци водят до влошена работа на вятърните генератори. Фотоволтаиците и всички проводници имат по-големи вътрешни загуби, когато температурата на околната среда е висока. Батериите разчитат на допълнително охлаждане, което обикновено е достатъчно. Това нарежда фотоволтаиците, батериите и добрата мрежова свързаност сред най-надеждните източници при екстремно време - още повече, че са децентрализирани източници и при отпадане на отделни обекти, това не води до голямо сътресение за системата.
- Възможно ли е България да изпадне в ситуация, при която именно в най-горещите дни производството на електроенергия да спадне, а потреблението да достигне рекордни нива? Има ли такъв сценарий в енергийните ни разчети?
- Наблюдаваме, че все по-често хората разчитат на активното охлаждане с термопомпени системи и нивата на потребление, което регистрираме през летните месеци, все повече се приближават до типичните стойности през зимата. Ако по някаква причина спрем да инвестираме в нови мощности, а старите отпаднат по естествен път, то е напълно реалистичен сценарий на хроничен недостиг по време на горещите вълни. Затова е важно да продължим да обновяваме и надграждаме енергийната си система.
- Колко ще струва на България адаптирането на енергийната инфраструктура към по-чести суши, горещини и наводнения и можем ли да си позволим да отлагаме тези инвестиции?
- Цената на отлагането винаги е по-висока, тъй като една мащабна енергийна криза или авария би струвала на икономиката пъти повече. За съжаление, често наблюдаваме това явление - отлагаме превенцията с години и впоследствие държавата влага много повече средства за справяне с настъпилото бедствие. Колко ще струва не мога да кажа, защото това изисква мащабен анализ и данни, с които вероятно само системният оператор разполага. Но най-важното е да влагаме в една стабилна мрежа, която има готовност да присъединява нови мощности и да поеме пиковите товари през зимата и лятото.
- Дунав е трансгранична система. Необходим ли е вече общ план между България, Румъния, Сърбия, Унгария и останалите дунавски държави за управление на водите и защита на енергийната сигурност при екстремни суши?
- В Унгария сега се говори за изграждане на дига, която локално да повиши нивото на реката, за да осигури възможност за тяхната атомна централа - АЕЦ „Пакш“, да работи. Но не се знае дали това няма да доведе до допълнително понижаване на нивото нататък по течението и невъзможност за работата на АЕЦ „Козлодуй“. При положение, че електроенергийните системи са свързани, това реално няма да облекчи състоянието на региона. Подобни несъгласувани и индивидуални мерки, освен че са сериозна намеса в природните системи, няма да доведат до общ положителен ефект, защото негативите почти винаги сериозно превишават позитивите от тях. Единственият начин да се справим по-лесно с кризите е, ако работим заедно за общи решения и по-голяма свързаност. Така дори и да има екстремни събития в някой регион, всички останали могат да се включат в разрешаването им. Така вместо да влагаме огромни средства, за да се презапасим локално, можем да разпределим тежестта между всички и да насочваме колективни усилия в решенията на локални кризи.
- Какви поуки трябва да си вземем тази година, за да сме подготвени за горещините и безводието в Дунав през следващата? Какво е добре да направим превантивно?
- Вероятно ще бъдат взети мерки с каналите и помпените станции на централите по поречието на Дунав, но догодина може да има друга криза, която да ни „изненада“. Най-оптималното решение е да имаме достатъчно добра свързаност и гъвкавост, така че да не разчитаме изцяло на отделни единични мощности. С колкото по-голям набор от решения разполагаш за един и същи проблем, толкова по-малко уязвим си. Производството и съхранението трябва да идва от все по-малки, децентрализирани и гъвкави системи, които са близо до потребителя и затова държавните помощи и мерки трябва да бъдат насочени към битовите и малките потребители, а не към големите компании, които и без това имат предостатъчно средства, за да инвестират сами. А защо не и топлофикационните компании у нас, освен отопление, да започнат да предлагат и услугата за охлаждане на потребителите си. Това е нещо, което по света съществува от десетилетия.
