Каква Княжеска градина иска София?
С този въпрос Столичната община започва процеса „Бъдеще за Княжеска градина“, който трябва да доведе до създаването на споделена концепция за развитието на едно от най-значимите и едновременно с това най-сложни обществени пространства в столицата.
Предстои международен архитектурен конкурс за обновяването на парка. Но този път конкурсът няма да бъде началото на процеса. Преди архитектите и урбанистите да предложат как да изглежда Княжеска градина, София трябва да отговори на по-важния въпрос – какво искаме да бъде тя.
Затова конкурсното задание ще бъде предшествано от широк обществен процес, който да формулира общите принципи, ценности и приоритети за бъдещето на градината.
„Архитектурен конкурс има смисъл да се обяви, когато се определи целта на парковата среда”, казва арх. Любомир Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление „Градско планиране и развитие“.
Парк с история, по-дълга от тази на поколения софиянци
Княжеска градина събира в себе си почти век и половина от историята на модерна София.
През 1882 г., когато мястото все още е в периферията на младата столица, тук е създадена една от първите обществени градини в София. Първоначално тя служи за отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци, а по-късно се развива като ботаническа градина с богата растителност, оранжерии и алпинеуми.
В края на XIX век именно тук започва и историята на Софийската зоологическа градина. През 1887 г. е определен терен в тогавашната Царска ботаническа градина за бъдещата зоологическа градина, която постепенно се разраства и остава на това място до преместването си през 80-те години на ХХ век.
През 30-те години на миналия век в градината е създадено специално пространство за децата – с лабиринт, басейн, алпинеум, цветни кътове и летен детски театър с места за стотици деца.
Следва нов исторически пласт. През 50-те години е изграден Паметникът на Съветската армия, който в следващите десетилетия се превръща едновременно в доминиращ елемент на пространството и във фокус на остри обществени и политически противопоставяния.
След 90-те години паркът придобива и нови, непланирани от институциите функции – превръща се в естествено място за срещи, спорт, младежка култура и скейтборд.
Така в едно и също пространство днес се срещат ботаническата и зоологическата история на София, детството на няколко поколения, политическата памет на ХХ век и съвременният градски живот.
