Поредната атака срещу Никола Вапцаров, сега поднесена като културен дебат, е част от продължаващите опити за реваншистки ревизионизъм на българската история. Това заявяват в официална позиция членовете на Изпълнителното бюро на Градския съвет на БСП – София. Реакцията им е по повод отворено писмо от Асоциация "Памет за утре" срещу решение на Министерството на културата за първи път да връчи държавна награда "Никола Вапцаров" за високи творчески резултати в областта на поезията.
"Поетът Никола Вапцаров отново е изправен до стената и към него летят куршуми. Днес едни безпаметни слуги на чужди господари са насочили дулата и пак безпощадно стрелят, пишат в позицията си членовете на Изпълнителното бюро на БСП – София. - Години наред определени среди лансират тезата, че не е имало фашизъм в България. Отричането на антифашистката съпротива е основно оръжие в този идеологически реакционизъм.
Особена мерзост е използването на паметта за жертвите на политическото насилие за реабилитация на антихуманния монархофашистки режим в България! Реабилитацията и нормализацията на фашизма и нацизма, която тече от години в България чрез подобни действия на безпаметни слуги на чужди господари, е изключително тежка присъда за бъдещето на българското общество. Конюнктурното редактиране на историята, оскверняването на паметта на героите, посичането и разчленяването на паметници водят до зверства като убийството на Георги на Младежкия хълм в Пловдив. Думите на Умберто Еко са нашият завет днес: "Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление - всеки ден, във всяка част на света". Затова безпаметните днес нямат право да бъдат "Памет за утре"!".
Ето и пълния текст на позицията:
ПОЗИЦИЯ
на
Изпълнителното бюро на БСП - София
Поетът Никола Вапцаров отново е изправен до стената и към него летят куршуми. Днес едни безпаметни слуги на чужди господари са насочили дулата и пак безпощадно стрелят. Повтарят трагедията от онзи 23 юли 1942 година - злокобен, черен и срамен ден в българската история, когато фашисткото държавно управление по време на Втората световна война осъжда на смърт антифашиста Вапцаров и неговите другари.
Осъжда ги на смърт за тяхната убедена и активна антифашистка и антивоенна дейност.
Осъжда ги на смърт, отказва да ги помилва и ги разстрелват на Гарнизонното стрелбище в София още същия ден.
Днес едни безпаметни слуги на чужди господари си позволяват да пишат протестни писма до министъра на културата Евтим Милошев срещу решение на управляваното от него Министерство за първи път да връчи държавна награда "Никола Вапцаров" за високи творчески резултати в областта на поезията. Решение, което ние адмирираме и категорично подкрепяме!
Тази поредна атака срещу Никола Вапцаров, сега поднесена като културен дебат, е част от продължаващите опити за реваншистки ревизионизъм на българската история. Години наред определени среди лансират тезата, че не е имало фашизъм в България. Отричането на антифашистката съпротива е основно оръжие в този идеологически реакционизъм.
Особена мерзост е използването на паметта за жертвите на политическото насилие за реабилитация на антихуманния монархофашистки режим в България!
Налага се отново да информираме безпаметните, че Вапцаров получава посмъртно Международната награда за мир за своята антивоенна и антифашистка позиция, която отстоява с цената на живота си. А с подобни "отворени писма" от безпаметни слуги България е напът да се запише в историята като единствената европейска държава, която се срамува от своите антифашисти.
Реабилитацията и нормализацията на фашизма и нацизма, която тече от години в България чрез подобни действия на безпаметни слуги на чужди господари, е изключително тежка присъда за бъдещето на българското общество. Конюнктурното редактиране на историята, оскверняването на паметта на героите, посичането и разчленяването на паметници водят до зверства като убийството на Георги на Младежкия хълм в Пловдив.
Думите на Умберто Еко са нашият завет днес: "Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление - всеки ден, във всяка част на света".
Затова безпаметните днес нямат право да бъдат "Памет за утре"!
