Управленската програма на кабинета на министър-председателя Румен Радев съдържа много заявки, но зад тях трябва да има конкретни стъпки и ясни действия. Около тази оценка се обединиха политолозите проф. Росен Стоянов и доц. Милен Любенов.
В предаването "Денят ON AIR" двамата коментираха програмата през темите за външната политика, сигурността, съдебната реформа и бюджета.
Големите очаквания и рискът от разочарование
Според Стоянов преобладаващата част от коментаторите са по-скоро критични и скептични към управленската програма.
"Тази програма е изпълнена с апели, а не с конкретика. Няма стъпки, екшън план", коментира той.
Любенов отбеляза, че програмата е много обемна и трудно може да бъде коментирана сектор по сектор.
Според него очакванията към управляващото мнозинство са били много големи. Рейтингът на правителството остава висок, но по думите му това се дължи и на липсата на друга електорална алтернатива.
Любенов смята, че опозицията трябва да се замисли за действията си и да създаде общ опозиционен субект. Докато такъв няма, според него ще продължават да се наблюдават подобни резултати на избори.
Стоянов предупреди, че липсата на резултати може да изиграе лоша шега на премиера.
Според него, ако в средносрочен план няма ясни успехи, включително в борбата с корупцията, много бързо може да настъпи разочарование. По думите му перспективата пред управлението е четири години, а срещу него трябва да има реална електорална алтернатива.
Външната политика и рисковете за сигурността
Двамата коментираха и информацията за възможни заплахи от страна на Иран и реакцията на българските институции.
Според Стоянов е трябвало да дойде информация отвън, за да последва реакция у нас, въпреки че заявка от посолството на Иран е имало още преди седмици.
"Всяка една малка крачка в дипломацията, особено при криза, когато дойде до МВнР, трябва да се оглежда педантично, а не да се чака чужда медия", подчерта той в ефира на Bulgaria ON AIR.
Любенов смята, че към информацията за Иран трябва да се подходи сериозно, както и към мерките, които правителството ще предприеме, тъй като има рискове за сигурността.
Той припомни заплахата от "Хизбула" през 2012 г. и последвалия атентат в Сарафово. Според него са необходими превантивни мерки и действия.
По думите на Любенов пряка заплаха за България няма, тъй като евентуална ракета би трябвало да премине през турското въздушно пространство. Остават обаче хибридните и диверсионните опасности.
Стоянов също смята, че потенциалната опасност не се изчерпва с дронове и ракети. По думите му Иран има възможности да действа и в дигитална среда, а заплахата е комплексна.
Експертът определи като "задължително" свикването на Консултативния съвет за национална сигурност.
Любенов обаче е на различна позиция. Според него КСНС се свиква при необходимост от постигане на консенсус и обща позиция, докато в момента има абсолютно мнозинство, което носи изцяло отговорността за вътрешната и външната политика.
Той настоя службите да пояснят колко уязвими са критичните обекти в страната и препоръча да работят с НАТО и западните партньорски служби. По темата не трябва да има прекалено много шум и публичност, защото това може да създаде предпоставки за по-голяма уязвимост.
"Не може да се действа под влияние на западни медии. Има служби, НАТО, българското правителство трябва да разполага с превантивна информация. Това, което излезе, не е никаква новина", коментира Любенов.
Стоянов допълни, че западните медии понякога разполагат с повече информация от обикновените българи. Според него липсва проактивност от страна на държавата.
"Мерки няма, няма проактивност. Чакаме нещо да се случи - да падне дрон, за да купим антидрон системи", заяви той.
Любенов постави въпрос и за последователността на външната политика на кабинета.
"Не знам каква е позицията ни по отношение на Иран. Няма ясна позиция от кабинета, но предоставяме база за американски самолети", отбеляза той.
Според него сега Радев заема позиция, диаметрално противоположна на тази преди изборите, когато е заявявал, че конфликтът с Иран е заплаха за България. Любенов определи това като "крайна непоследователност".
Стоянов подкрепи Любенов и постави въпроса за експертизата в кабинета.
Бюджетът, битката с олигархията и съдебната реформа
Стоянов изрази притеснения по отношение на съдебната реформа и обърна внимание на хората, които сега съветват Радев, както и на бъдещите номинации за Висшия съдебен съвет.
По думите му сред тях има хора, които са били свързвани с Иван Гешев - и това поставя въпрос какъв Висш съдебен съвет ще бъде формиран.
Според него Радев може да се превърне в човека, който "раздава порциите във властта".
Любенов посочи, че управлението на държавата е прагматична задача и според него се оказва, че управляващите не могат да изпълнят поставените "свръхзадачи".
Той коментира и говоренето за борба с "мафията" и "олигархията", като подчерта, че двете понятия не са синоними.
"Какво ти остава да правиш, ако за един месец обявиш, че си изпълнил програмата?", попита Любенов.
По отношение на бюджета Стоянов прогнозира, че дефицитът ще бъде по-малък от заложения. Според него това може да позволи на управляващите да заявят, че са се справили добре, но не решава проблема с бюджета за следващата година.
Според него особено важно ще бъде дали управлението ще успее да привлече стойностни кадри.
