Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев коментира темата за опитите за създаване на паралелелен на съществуващия Съвет на ректорите в предаването „Денят започва“ на Българската национална телевизия. На въпросите на журналистите Христина Христова и Симеон Иванов той отговори:
Проф. Вълчев, кой говори от името на ректорите?
Не знам дали има нужда някой да говори от името на ректорите, защото висшите училища в България имат не винаги еднакви интереси. Принципно, те имат интерес да се развива висшето образование, но между тях има и твърде сериозни различия – между държавните и частните университети, между големите държавни университети, където понякога се прави наука дори на световно равнище и между другите, които, без да ги подценявам, са по-скоро образователни институции и така нататък. Правилата, по които е създаден Съвета на ректорите, са такива, че прилича малко на Българския футболен съюз. В Българския футболен съюз членуват, да ме извинят феновете ако греша, около четиридесетина клуба. Там Левски и ЦСКА имат по един глас и да не обидя някой отбор, някой, който никой дори не го е чувал – той също има право на един глас. Извинявайте, но по-малките университети в България имат по-малко студенти отколкото моят факултет. Не ми се вижда редно те да имат същата тежест в една организация, каквато имат Софийския университет, УНСС, Техническия университет в София или Медицинските университети и т.н. Ако има някакво приличие, разбира се, би следвало да бъде дадено на тези университети, макар и неформално малко предимство. Ако обаче това приличие се загуби и по-малките се сдружат, така да се каже, тогава няма нищо по-естествено от това да се разделят тези съвети.
Два ли са в момента тези съвети, не разбираме? Появи ли се друг конкурентен, който да изявява желание да представлява университетите? Има ли разкол, с извинение?
Няма да има разкол. Това е организация, която е юридически стабилна, тя няма да изчезне, но има смисъл, ако изразява мнението на всички. Ако не изразява мнението на всички, то ще трябва да се търсят някакви други форми.
Вътрешна промяна в устройството, може би?
Това е вече въпрос на вкус. Дали ще се правят два, три, пет съвета и т.н., нищо страшно няма в тези неща, вярвайте ми. В крайна сметка интересите в обществото са различни и затова в демократично общество има най-различни начини да се изразяват позиции. Извинявайте, но вижте наукометричните данни на различните университети в България и ще се убедите, че има разлики от земята до небето. Няма как това нещо, всичкото да има един и същ интерес. Ние ако имаме 100 лева в системата, къде ги даваме – на брой студенти, за правене на наука или за инфраструктура, на какъв принцип ги разпределяме? Това са големи въпроси, които ако намерят решение вътре в тази организация – добре, ако не - ще се намери друго. Нищо страшно няма в това.
