Съдбата на държавния бюджет за 2026 г. вече е в ръцете на Конституционния съд. Само ден след обнародването на закона ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“ внесоха две отделни конституционни жалби, с които оспорват законосъобразността на приетата финансова рамка. Макар мотивите им да се различават, и двете парламентарни сили поставят под въпрос съответствието на бюджета с Конституцията и Закона за публичните финанси и настояват магистратите да се произнесат по неговата конституционосъобразност.
ГЕРБ внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Според партията приетата финансова рамка противоречи както на Конституцията, така и на Закона за публичните финанси и на ангажиментите на България по европейското право.
При внасянето на жалбата депутатът Владислав Горанов заяви, че искането се основава на нарушаване на принципите на правовата държава, залегнали в Конституцията, както и на принципа за предимство на международното право.
„Претендираме противоречие с принципите на правовата държава, гарантирани от Конституцията, както и с принципа за предимството на международното право. Надявам се КС в кратки срокове да се произнесе по нашето искане“, каза Горанов.
По думите му основният проблем е, че бюджетът е изготвен в нарушение на действащите фискални правила. „Не може съществуващите фискални правила, разписани в Закона за публичните финанси, с лека ръка да бъдат нарушавани. Законодателната инициатива за бюджета е на Министерския съвет, но това не означава, че изпълнителната власт може да предлага закон в нарушение на друг действащ закон“, заяви той.
Според Горанов, ако подобен подход бъде допуснат, се обезсмисля самото съществуване на Закона за публичните финанси. „Ако публичните финанси могат да се управляват в нарушение на закона, тогава възниква въпросът защо изобщо съществуват фискални правила и Закон за публичните финанси“, коментира депутатът.
Той посочи още, че освен риска от висок бюджетен дефицит и нарастващ държавен дълг, има и нарушение на европейските правила за бюджетна дисциплина.
„Договорът за функционирането на Европейския съюз и Пактът за стабилност и растеж задължават държавите членки да поддържат бюджетен дефицит до 3%. България е приела тези правила с ратифицирането на европейските договори и смятаме, че бюджетът ги нарушава“, каза Горанов.
По думите му именно това е основанието ГЕРБ да твърди, че са нарушени и конституционните разпоредби относно действието на международното право.
Горанов съобщи, че жалбата е внесена с подписите на 50 народни представители. „Основно ни подкрепиха колегите от „Продължаваме Промяната“. Разбрахме, че и те ще внесат собствена жалба в Конституционния съд“, каза депутатът.
Според него, ако Конституционният съд уважи искането, ще започнат да действат правилата на досегашния удължителен закон, който е бил отменен с приемането на бюджета за 2026 г.
„Продължаваме Промяната“ внесе две жалби в Конституционния съд срещу Закона за държавния бюджет за 2026 г. и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). От партията твърдят, че в двата закона има текстове, които противоречат на Конституцията и нарушават основни принципи на правовата държава.
При внасянето на искането депутатът Стою Стоев заяви, че партията оспорва четири конкретни разпоредби, които според нея са противоконституционни. „Днес внасяме две конституционни жалби – срещу Закона за държавния бюджет за 2026 година и срещу Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Сезираме Конституционния съд на четири основания за противоконституционност“, заяви Стоев.
По думите му най-сериозният проблем е обвързването на възнагражденията на магистратите с тези на народните представители. „Това е най-яркият пример за противоконституционност в този бюджет. Нарушава се принципът на разделението на властите и магистратите се поставят под политическо влияние, което противоречи и на международните стандарти за независимост на съдебната власт“, посочи депутатът.
Втората спорна промяна, според „Продължаваме Промяната“, е спирането на действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата. „Не е задължително да бъде запазен сегашният механизъм, но България има международен ангажимент да разполага с ясна формула за определяне на минималната работна заплата. В момента този механизъм е суспендиран, без да бъде предложен нов, което нарушава принципите на предвидимост и законност“, каза Стоев.
Според него текстът няма пряко отношение към бюджета за 2026 г., тъй като ще произвежда действие и през следващите години.
Третото основание за жалбата е свързано с разпоредби в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, които засягат решенията на ТЕЛК.
> „Само въз основа на твърдения, без влязъл в сила съдебен или административен акт, се предвижда възможност за преразглеждане на ТЕЛК решения. Предложихме вариант, който според нас е законосъобразен, но той не беше приет от Народното събрание“, заяви депутатът.
Четвъртото оспорвано основание е промяна в Кодекса на труда. „Текстовете ще влязат в сила едва през 2027 година, нямат отношение към бюджета за 2026 година и създават правна неяснота относно начина, по който ще се изчислява трудовият стаж. Това ограничава правата на голяма част от българските граждани и поражда конституционен проблем“, аргументира се Стоев.
Той изрази увереност, че поне част от аргументите на партията ще бъдат уважени от Конституционния съд. Стоев съобщи, че под искането са събрани подписите на повече от 50 депутати. „За момента ни подкрепиха единствено колегите от ГЕРБ“, уточни той. По думите му „Продължаваме Промяната“ не е получила подкрепа от „Демократична България“ и „Възраждане“.
