Длъжности с висок корупционен риск се заемат след успешно издържан тест за почтеност, прие правната комисия на първо четене с промени в Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет (МС), уточни БТА.
Разгледани бяха два законопроекта – на правителството и на Божидар Божанов от „Демократична България“.
Одобреният законопроект на МС предвижда още в тригодишен срок от успешно издържан тест за почтеност лицето да може да участва в последваща процедура за заемане на длъжност с висок корупционен риск, без да полага отново тест. За период от една година от неуспешно издържан тест за почтеност лицето не може да участва в процедура по заемане на пост с висок корупционен риск, приеха депутатите.
С наредба на МС ще бъдат определени предметът на изследване, общите психометрични стандарти, принципи и методи на измерване, условията и редът за провеждане на тестовете.
В действащото законодателство липсва механизъм за проверка на почтеността на държавните служители, заемащи длъжности с висок корупционен риск, пише в мотивите. Въвеждането на такъв механизъм е необходим с оглед на осигуряването на превенция, ограничаване на злоупотребите с власт и защита на публичния ресурс.
Определя се и кои служители да могат да бъдат назначавани на такива постове. Сред тях са главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи, постоянният секретар на отбраната и секретарят на общината.
Според текстовете длъжности с висок корупционен риск се заемат от служители на ръководни и експертни длъжности, които инициират, организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договори, както и служители на ръководни и експертни длъжности, които участват в подготвителните действия, в провеждането на процедурите за определяне на концесионер или в осъществяването на контрола по изпълнението на концесионните договори по Закона за концесиите.
Към този списък са и служители на ръководни и експертни длъжности, които участват в подготовката и предоставянето/възлагането на концесии по Закона за подземните богатства, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и Закона за водите; служители на ръководни и експертни длъжности, изпълняващи функции на органи за финансово управление и контрол на средства от държавния бюджет, Европейския съюз или чужди средства съгласно Закона за публичните финанси; служители на ръководни и експертни длъжности, пряко ангажирани в звената за управление и разпореждане с имоти - държавна или общинска собственост.
Длъжностите се определят със заповед на органа по назначаването въз основа на утвърдените длъжностни характеристики за съответните длъжности.
Янка Тянкова („Прогресивна България“), председател на правната комисия, каза, че има становище от министъра на правосъдието по законопроекта на ДБ, в което голяма част от предложенията не се подкрепят.
Според „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ не е ясно как точно се процедира с теста за почтеност, особено ако не бъде издържан. Велислав Величков от ПП заяви, че проектът е институционално оправдан, но недовършен и има нужда от основна преработка между двете четения.
ГЕРБ-СДС ще подкрепят и двата законопроекта, те са в правилната посока, заяви Рая Назарян. Тя счита, че не е правилно МС да изработва наредба, това трябва да направят няколко институции на база техния опит. Става въпрос за наредба, с която се определят предметът на изследване, общите психометрични стандарти, принципи и методи на измерване, както и условията и редът за провеждане на тестовете. Назарян допълни, че тригодишният период, в който да важи тестът, е дълъг.
От „Демократична България“ заявиха, че ще имат свои предложения между двете четения.
Правната комисия отхвърли внесения от Божидар Божанов от „Демократична България“ законопроект за промени в Закона за държавния служител. С него се предлагаше назначаването на длъжности на хора с увреждания да става след провеждане на централизиран конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.
