След близо седем месеца работа с удължителен закон за бюджета Народното събрание е на финалната права пред приемането на държавния бюджет за 2026 г. Според старшия икономист в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов това е добра новина, но идва със сериозно закъснение, което е струвало скъпо на страната.
„Може да се погледне и като добра новина, че най-после ще свърши и тая агония – да нямаме бюджет и да обсъждаме какво се случва в бюджета. Но, от друга страна, загубихме, може би, твърде много време, в което можеше да обсъждаме бюджета за 2027 година и реформите, които да променят тази ситуация“, заяви Ангелов в предаването "Интервюто от деня"
Той обърна внимание на последните данни на Евростат, според които България е начело по бюджетен дефицит в Европейския съюз.
„Ето вчера Евростат публикува статистика за бюджетния дефицит в Европейския съюз и България е на първо място по най-голям бюджетен дефицит в Европа от началото на годината. Преди това пък бяхме миналата година на първо място по най-голямо увеличение на държавния дълг. Тоест ние имаме сериозни проблеми и трябва да започнем да ги решаваме. За съжаление сега дебатът около бюджета е по-скоро политически – кой е виновен за това, че е толкова зле, а не как да го решим.“
По думите му голяма част от сегашните разходи са наследени и не могат просто да бъдат отменени.
„В голяма степен всички разходи, всички проекти – и на общините, и т.н. – всичко това е наследено от предишното правителство. Новото правителство не е имало време дори да сключи един договор. Така че тези фактури, тези неща така или иначе трябва да се платят в един момент. По-добре е веднъж завинаги да ги изчистим и да не се появява повече този проблем.“
Според икономиста обаче най-важното е не просто да се констатира наличието на дефицит, а да започнат реални реформи.
„Въпросът е не само да констатираме, че има проблем. Ние знаем, че има проблем с дефицита. Още от миналата година имаше и протести за тези проблеми с бюджета. Така падна и правителството. То само си призна, че има проблеми с бюджета. Тоест в този смисъл нямаме спор, че има бюджетни проблеми. Въпросът е да започнат да се решават.“
Като пример Ангелов посочи реформата в държавната администрация.
„Представете си, ако трябва да се уволнят 10–20 хиляди чиновници. По-добре да се уволнят тази година.“
Той аргументира тезата си така: „Защото ще се изплатят обезщетенията, които са разход и ще вдигнат дефицита. Но от следващата година ще се спестят пари и дефицитът ще падне. Тоест започването на реформите също струва пари. Но по-добре да го направим тази година, когато и без това дефицитът е голям, за да може догодина да се берат плодовете от тези реформи.“
Според Ангелов в управляващото мнозинство се виждат две различни линии на поведение. „Да, има го и в това правителство. Тези две крила. Едното е по-реформаторско, което иска по-бързо да стават нещата. И другото, което се опасява, че ако се направят реформи, ще има обратен ефект от гледна точка на обществото.“ По думите му обаче обществените нагласи вече са различни. „Аз си мисля, че ако виждаме социологическите проучвания, по-скоро хората са готови на тази промяна. Те затова и гласуваха толкова масово за това правителство – за да се спре досегашната агония с политическата нестабилност и с влошаващите се бюджети и да се направят веднъж завинаги тези реформи. От тази гледна точка аз мисля, че обществото е узряло, че трябва да се направят реформите.“
Ангелов дори даде пример с Германия. „Аз дори си мисля, ако си спомните, Меркел едно време правеше реформите през лятото, по време на Световното първенство, когато фокусът и вниманието са в друга страна. И това беше идеалният момент да минат някои от най-трудните реформи. Още не е изпуснат моментът, разбира се. Но до края на годината, ако започнат реформите, догодина може да усетим ефекта. Ако се изчака още половин година, вече ще бъде много по-трудно обществото да приеме тези промени.“
Максималният осигурителен доход няма да реши бюджетните проблеми По повод заложеното увеличение на максималния осигурителен доход икономистът заяви, че ефектът върху бюджета ще бъде ограничен. „Аз бих казал, че по-скоро твърде малко прави за бюджета. Това са наистина малки неща, които засягат няколко хиляди души – максималният осигурителен праг, няколко десетки хиляди – минималните осигурителни прагове.“
Според него истинският проблем е друг. „Всъщност най-големият проблем, който засяга над 6 милиона човека, това е невидимият инфлационен данък. Цените на стоките, цените въобще постоянно стават по-скъпи. Това удря покупателната способност на всеки един от нас.“
Той обясни и причините за това. „В основата на тази инфлация е именно това взимане на дългове от чужбина и дефицитното харчене, което налива твърде много пари в икономиката, а тя произвежда по-малко. Съответно става един дисбаланс, който избива в инфлация. Това трябва да се спре колкото по-рано, толкова по-добре.“
Георги Ангелов коментира и предупрежденията на международните рейтингови агенции. „Означава, че почват да се съмняват дали ние толкова бързо ще се справим с този дефицит, колкото се обещава.“ Той даде пример с Румъния. „Видяхме няколко страни от региона – Румъния, Унгария – където също тези проблеми избиха. Миналата година, спомнете си, Румъния беше заплашена от спиране на еврофондовете, защото нищо не правеше за дефицита. Европейската комисия им каза: ако не направите нещо, ще ви спрем еврофондовете за 60 милиарда евро. И те направиха нещо. Въпросът е, че това, което направиха, беше да вдигнат данъците, което още повече вдигна инфлацията. Тоест не само трябва да се намали дефицитът, но трябва да се намали по начин, който не удря икономиката и не натоварва хората.“
Инвестициите се увеличават, но трябва повече подкрепа
По отношение на инвестициите Ангелов отбеляза, че данните на Българската народна банка показват положителна тенденция.
„Интересното е, че от началото на тази година имаме голям ръст на инвестициите по данните на Българската народна банка. Тоест имаме някакво раздвижване.“ Той уточни, че все още няма детайлна информация в кои сектори са тези инвестиции.
„Още нямаме такива детайлни данни за конкретните дестинации. Но е положително, че има интерес от чуждите инвеститори. Въпросът е този интерес да се канализира и да им се помогне. Това означава инфраструктура, логистика, индустриални паркове. Тоест има конкретни проблеми, които трябва да се решат, за да може един интерес да се превърне в завод.“
За „Райнметал“: Нека има и български, и чужди инвеститори
В края на разговора Ангелов коментира и променящите се позиции на правителството по проекта на германската компания „Райнметал“.
„За мен е трудно да кажа накъде завива всъщност, дали завива или продължава същата политика. Но ако си спомните, преди няколко години имаше и български проект от български инвеститор – проект за завод за барут, който беше спрян.“
На уточнението, че става дума за проекта на Емилиян Гебрев, той заключи:
„Точно така. Тоест най-добрият вариант е не да приоритизираме чужди инвеститори или български. Ако може и двата проекта да станат. Да имаме първо конкуренция, но и да сме по-голям производител. А не да казваме – чуждият е по-добър или българският е по-добър. Нека и двата да станат.“
