Доброволният стандарт за българските хранителни продукти няма да реши проблемите с качеството и произхода на храните, ако не бъде подкрепен със задължителни правила и ефективен контрол. Това заяви бившият министър на земеделието Иван Христанов в студиото на "Денят ON AIR".
По думите му самата идея не е достатъчна, ако липсва реално изпълнение.
Стандартът е задължителен, иначе е само маркетинг
"Няма такова животно като доброволен стандарт. Стандартът е задължителен, иначе не е стандарт", категоричен е Христанов.
Той обясни, че и в момента европейското законодателство позволява проверки дали съдържанието на даден продукт отговаря на информацията върху етикета.
"Ако някой е написал, че продуктът е направен от българско сурово краве мляко, а всъщност е произведен от сухо мляко, той подлежи на санкции", посочи бившият министър в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според него държавата трябва да въведе задължително обозначаване на произхода на основните суровини при храните за ежедневна консумация, особено при месото и млечните продукти. Така потребителите ще могат ясно да различават дали купуват български или вносни стоки.
Битка с невидимите ментета в хранителната верига
Христанов отправи критики и към управляващите, като заяви, че вместо действия обществото чува предимно оправдания.
"Ако имам 131 депутати, като ледоразбивач ще карам напред", каза той, визирайки парламентарната подкрепа за кабинета.
По думите му сериозен проблем остава липсата на ефективна борба със сивия сектор в хранителната индустрия. Според него значителна част от пазара продължава да бъде заета от некачествени или негодни за консумация продукти.
"Моята оценка е, че между 20 и 30% от храната са чисти ментета или храни с изтекъл срок на годност, контрабанда и нередовен внос", заяви Христанов.
Той е на мнение, че без достатъчно подготвени и мотивирани служители контролът не може да бъде ефективен.
"За да осъществявате контрол, всичко опира до хора. Трябват ви биткаджии. Биткаджии вече няма", коментира бившият министър.
Христанов допълни, че докато институциите не гарантират надежден контрол върху качеството и произхода на храните, най-сигурният вариант за потребителите остава да пазаруват от проверени производители и магазини, на които имат доверие.
