Земеделски стопани от Южна България алармират за сериозни финансови загуби по време на тазгодишната жътвена кампания въпреки добрите добиви. Причината са изключително ниските изкупни цени на пшеницата, които не успяват да компенсират драстичния скок в разходите за торове, горива и препарати през последните години, съобщават от БТА.
Тазгодишната пшеница се изкупува за около 17 евроцента за килограм, което е крайно недостатъчно за покриване на производствените нужди и рентите. Според Станислав Димитров и Желязко Желязков, дългогодишни зърнопроизводители съответно от Сливенско и Ямболско, на пазара действат две големи фирми монополисти, които диктуват условията. Едната оперира в Северна, а другата в Южна България.
"Реколтата е добра, но цените са слаби" – споделя Димитров, като добавя: "Не може две фирми да определят цената". Той е категоричен, че държавата трябва да упражнява много по-ефективен контрол върху процесите на пазара.
Производителите отчитат и сериозна аномалия между суровината и крайния продукт в търговската мрежа. Според техните изчисления, при настоящите изкупни цени на зърното, един хляб от 700 грама би трябвало да струва не повече от 50-60 евроцента.
Разходите за горива, торове и осигуровки бележат сериозен ръст. В същото време стопаните са притиснати от банкови кредити, които трябва да обслужват ритмично.
"От три-четири години работим на загуба. Само за торове съм дал 50 000 евро. Един тон струва около 500 евро. Колко пшеница трябва да продам, за да си възстановя разходите?", пита Желязков.
Допълнителна тежест внася дисбалансът между ренти и субсидии. В региона рентата достига около 46 евро на декар, докато държавната субсидия покрива едва около 14 евро на декар. За сравнение, браншови данни сочат, че подпомагането за гръцките фермери достига между 50 и 60 евро на декар.
Задържането на продукцията в очакване на по-добри цени също е невъзможно за повечето производители. Складовете трябва да бъдат спешно освободени за предстоящата реколта от слънчоглед, което принуждава фермерите да продават на безценица. Достъпът до европейско финансиране също е мираж за малките и средни стопанства, като от програмите се възползват предимно едрите арендатори с десетки хиляди декари.
Значителна част от качественото българско зърно се изнася към Франция и Испания, а на вътрешния пазар влиза продукция от трети страни като Украйна и държавите от Меркосур. Според българските фермери, този внос не отговаря на строгите европейски стандарти за употреба на препарати за растителна защита. Подобна е картината и при зеленчуците, където родните домати и зеле губят битката с евтиния внос от Турция и Република Северна Македония.
Към икономическите проблеми се добавя и тежка демографска криза. Димитров отбелязва, че за обработката на 15 000 декара разчитат на екип от едва четирима души.
"Все по-малко хора работят в земеделието. Децата на много семейства в района заминаха да живеят и работят в чужбина и засега не възнамеряват да се върнат. Ще разберем, че държавата се е оправила, когато се върнат децата" – обобщава той.
Официалните данни на Министерството на земеделието и храните потвърждават трудната пазарна конюнктура. Очаква се тазгодишното производство на пшеница да достигне между 6,5 и 6,8 милиона тона при среден добив от 609 килограма от декар към средата на юли.
В същото време в страната има преходен остатък от около 2,5 милиона тона от миналогодишната реколта. Това формира обща наличност от близо 10 милиона тона пшеница, което оказва смазващ натиск върху складовите бази и държи средната изкупна цена на нива от около 179-180 евро за тон.
