Народното събрание прие на първо четене законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.. План-сметките бяха гласувани успешно в пленарната зала благодарение на подкрепата от „Прогресивна България“ и ДПС, докато формациите на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха „против“. Дебатите продължиха часове и се превърнаха в арена на остри икономически и политически обвинения между управляващото мнозинство и опозицията.
Основни макроикономически параметри в план-сметките
Двата сектора отбелязват значителен ръст в разходната си част, задвижван от инфлационни индексации и повишаване на доходите.
Бюджет на ДОО (Пенсии и социални плащания)
- Общ обем на разходите: 15,2 милиарда евро, като от тях 13,5 милиарда евро са заделени изрично за изплащане на пенсии.
- Индексация на пенсиите: Предвижда се увеличение от 7,8% по класическото „швейцарско правило“.
- Нови нива на пенсиите: Минималната пенсия за осигурителен стаж става 347 евро, средната достига 543 евро, а максималната – 1738 евро.
- Осигурителни прагове: Минималният осигурителен доход се вдига на 620 евро, а максималният осигурителен праг нараства на 2300 евро.
- Държавни служители: Въвежда се изискване чиновниците да заплащат сами 20% от своите осигурителни вноски, а държавата като работодател ще поема останалите 80%.
Бюджет на НЗОК (Здравеопазване)
- Общ бюджет: Достига рекордните 5,256 милиарда евро, което представлява ръст от 8,5% (или 412,3 млн. евро повече) спрямо 2025 г..
- Здравна вноска: Размерът се запазва на 8%.
- Перо „Болнична помощ“: Направлението ще разполага с 2,342 милиарда евро.
- Разделяне на лекарствата: За първи път лекарствените продукти се обособяват в два самостоятелни бюджета – един за оригинални продукти и втори за генерични лекарства.
Позиции и коментари на политическите сили
Сблъсъкът в залата се концентрира около увеличението на максималния осигурителен доход и тежестта върху бизнеса.
- Министърът на труда Наталия Ефремова защити разчетите, като обяви, че те гарантират изцяло социалните права на гражданите. Тя подчерта, че за по-сериозно увеличение на плащанията за майки и безработни би се наложило незабавно вдигане на данъци, което кабинетът не подкрепя.
- Милен Трифонов („Прогресивна България“) посочи, че постепенното вдигане на минималните осигурителни прагове е легитимен и анализиран инструмент за реална борба с укриването на доходи.
- Левент Али Апти (ДПС) аргументира подкрепата на своята парламентарна група с необходимостта от възстановяване на устойчивостта на публичните финанси на фона на стартираната срещу страната европейска процедура по свръхдефицит.
- Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) остро разкритикува текстовете с аргумента, че бюджетът наказва светлата икономика за сметка на сивия сектор и натоварва допълнително изрядните техници и машинни оператори. Колегата ѝ Владислав Горанов определи прехвърлянето на осигурителната тежест към държавните служители като фискална грешка.
- Мартин Димитров („Демократична България“) упрекна вносителите, че променят осигурителните прагове без предварителна оценка на въздействието и рискуват разрастване на сивата икономика в по-бедните региони. Анна Бодакова (ДБ) допълни, че средната класа бива използвана като „банкомат“.
- Георги Георгиев („Възраждане“) обвини управляващите, че „удрят най-бедните, майките и безработните“, като лишават новите пенсионери от исторически натрупани добавки.
- Асен Василев („Продължаваме промяната“) критикува факта, че минималната пенсия остава под официалната линия на бедност, което обрича изрядни граждани на недоимък.
Експертен анализ и позиции на бизнеса
Финансовите експерти и представителите на работодателските организации изразиха дълбоки резерви към устойчивостта на парите за здраве и пенсии.
- Любомир Дацов (Фискален съвет) коментира критично, че 20 години по-късно осигурителната система остава недовършена, а разходите нарастват устойчиво, докато ефективността им намалява. Той напомни, че бюджетът не съдържа реформи и разчита прекомерно на трансфери от държавната хазна.
- Цветелина Спиридонова (КРИБ) обърна внимание на разминаванията в разходната част на бюджета, които оказват натиск върху бизнеса още преди вдигането на максималния осигурителен доход.
- Атанас Кацарчев (КТ „Подкрепа“) отбеляза от страна на синдикатите, че досегашният здравен модел тип „пари-пациент“ определено не сработва добре и настоява за промяна във финансирането.
- Петър Чобанов (подуправител на БНБ) предупреди, че икономическият модел, базиран единствено на потребление, е неустойчив без структурни реформи.
Какво предстои?
По предложение на управляващото мнозинство депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на само 5 дни. През този период политическите сили се занесоха да внесат съществени корекции в текстовете, преди законите да влязат за окончателно приемане в пленарната зала.
