Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит срещу България. Той прие и препоръка към България, в която се очертава нетният план за разходите и графикът, които трябва да се следват, за да се сложи край на прекомерния дефицит до 2029 г., пише NOVA.
Преди това финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 8,5 млрд. евро.
По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които едва сега излизат наяве.
България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
Преди това финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 8,5 млрд. евро.
По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които едва сега излизат наяве.
България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
На 3 юни Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тя предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.
В същата процедура са още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения.
В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчете, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана.
След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.
Причината е отчетеният бюджетен дефицит за 2025 г., който надвишава допустимия праг от 3% от брутния вътрешен продукт, заложен в европейските фискални правила. Подобно развитие би поставило България под по-строг финансов надзор от страна на европейските институции и би наложило изготвянето на план за ограничаване на дефицита.
Процедурата предвижда редовен мониторинг на публичните финанси и конкретни препоръки за стабилизиране на бюджета. При продължително неспазване на изискванията са възможни допълнителни мерки, включително финансови санкции и ограничения върху достъпа до определени европейски средства.
Преди това финансовият министър Гълъб Донев съобщи, че финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 8,5 млрд. евро.
По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които едва сега излизат наяве.
България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
Процедурата при свръхдефицит е механизъм на Европейския съюз, чрез който се следи дали държавите членки спазват правилата за бюджетна дисциплина.
Тя се прилага, когато дадена държава има:
За държавите от еврозоната при системно неизпълнение могат да бъдат наложени и финансови санкции.
