Проектобюджетът е по-скоро отчет за изтекъл период, а управляващите просто изфинтираха хората с данъците, без да направят нито една от обещаните реформи. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС финансовият и икономически анализатор доц. Григор Сарийски.
Днес започва обсъждането на държавния бюджет за 2026 година в ресорната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание. План-сметката, която беше приета от Министерския съвет и внесена в деловодството на Народното събрание, трябва да влезе в сила от 1 август, дадоха заявка управляващите.
По думите на доц. Сарийски новият бюджет реално влиза в сила едва от август, а през първите седем месеца от годината страната е работила със старата план-сметка.
"Именно благодарение на всички тези параметри, които бяха заложени в приходите и разходите на консолидираната фискална програма, заради това се получава и увеличението на дефицита, който е обект на толкова много критики“, поясни той.
Икономистът уточни, че за една година приходите нарастват с около 1 милиард лева (основно заради цените), но разходите се увеличават с два.
"Две към едно, което означава, че просто дефицитът ви се увеличава благодарение на параметрите, които бяха заложени", коментира анализаторът.
По отношение на разходната част и критиките към нарастването на текущите разходи с милиард и половина лева, икономистът посочи, че липсата на предварителни разяснения в текстовете е оставила широко поле за спекулации.
"Не може да внесете един документ, който само основното тяло ви е 200 страници, плюс още 200 допълнителни, и никъде да не обясните откъде се получава увеличението на текущите разходи с милиард и половина. Това даде поле за много широки спекулации по темата. Говореше се за скъпи кафета, тоалетна хартия, нови лимузини и прочие, което се оказа несъстоятелно. Финансовият министър излезе едва преди три дни и започна да ги смята с моливче, перо по перо, но не може да чакате няколко дни, да не разпишете нищо в консолидираната фискална програма и най-накрая на пресконференцията да кажете, че сте несправедливо обвинен. Това нещо трябваше да намери място на всички тези 400 страници", категоричен бе доц. Сарийски.
Той допълни, че по отношение на голямата капиталова програма, която е близо 9.3 млрд. лева, основната част идва от европейско финансиране заради приключването на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По думите му държавата няма как да не разплати тези проекти, освен ако не иска да се откаже от парите.
"Проблемът обаче е, че в т.нар. "Приложение 2" са разписани проекти за едва около 1.4 млрд. лева, а останалата част от парите остава неясна", каза той.
Критика беше отправена и към липсата на реални реформи и изпълнение на предизборните обещания на управляващата партия, особено по отношение на борбата с укриването на данъци и сивата икономика.
"Аз не видях абсолютно нищо в този бюджет за борбата срещу укриването на данъците от тези накопаци, също ерозията на данъчната основа и така нататък. Някои от секторите, които реализират в момента свръхпечалба – огромна част от страните в Европейския съюз ги облагат. Във Великобритания имате така наречения суперчардж върху банковия сектор... Такава заявка в този бюджет нямаше за допълнителното облагане на така наречените свръхпечалби", посочи анализаторът.
По думите му гражданите са били подведени по отношение на данъчната тежест:
"Сега някак хората бяха изфинтирани, като нямаше пряко увеличение на данъчната тежест в проценти, а с пипане на праговете и така нататък, но всъщност пак по-голямата данъчна тежест ще я плащат масовите граждани. В крайна сметка още през 2027–2028 година ще бъдат търсени варианти за ефективното увеличаване на данъчната тежест. Такива подсказки бяха направени за недвижимите имоти", каза той.
Икономистът отбеляза, че с предложените промени при имотите се санкционират спестителите, които купуват второ или трето жилище, за да спасят парите си от отрицателните реални лихви в банките, вместо мерките да бъдат обвързани с изсветляване на наемите. Липсва и заложен ресурс за функционални анализи, които да доведат до реално съкращаване или преструктуриране на държавната администрация.
