Не бих предложил такъв бюджет, нужни са по-смели мерки в разходната част. Това коментира в „Още от деня“ по БНТ членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански, който анализира предложените параметри на държавния бюджет.
Според Каримански високият дефицит е резултат от натрупани разходи още в началото на годината, увеличенията на възнагражденията в публичния сектор и поетите ангажименти по общинските проекти.
„Защото се натрупаха много разходи, които бяха направени в началото на тази година, при това приходната част беше запазена такава каквато е в 2025 година. Също така беше гласувано да се вдигнат възнагражденията на всички в публичния сектор с 5%, което увеличи още толкова разходната част. Увеличена беше разходната част и в проектите в общините“, каза още той
Попитан дали би предложил такъв бюджет, той отговори не и че би бил по-смел в разходната част.
„Бих бил по-смел в различни мерки, които могат да се приложат в разходната част. Също така бих веднага съобразил динамиката, когато трябва да се променя макрорамката“, отговори банкерът.
Каримански посочи, че бюджетът стъпва на пролетната макроикономическа прогноза, която вече се разминава с данните на БНБ. „Защото този бюджет стъпва на макропрогнозата от пролетта на тази година. Ако в пролетната прогноза имаме зададена инфлация от 4,3%, а БНБ казва, че средногодишният процент ще бъде 5%, разликата не е малка“, коментира той.
Според него това води до сериозни отклонения в приходната част, особено при ДДС и акцизи, и затова е необходима ревизирана прогноза. По думите му една от възможностите за корекция е капиталовата програма, която трудно би се изпълнила в рамките на оставащите месеци.
„Може да се промени част от капиталовата програма, тъй като тя няма да може да бъде изпълнена само в рамките на 5 месеца“, каза още той.
Каримански коментира и изпълнението на общински проекти, като посочи, че част от тях могат да бъдат разсрочени, но е важно да се прецени кои имат реален икономически ефект.
По отношение на жилищните кредити Каримански подчерта, че БНБ разполага с ограничен инструментариум и вече е предприела мерки за „охлаждане“ на ипотечния пазар.
„Банката направи каквото може за да охлади и забелязваме, че има такова охлаждане, макар и бавно от нарастването на ипотечните кредити“, допълни банкерът.
Той допълни, че освен централната банка, и държавата трябва да създава алтернативи за инвестиции на гражданите.
