"Прогресивна България" иска одит на разходите за пенсии, добавки и администрация, включително и на прилагането на швейцарското правило, в периода от 2020 г. до май 2026 г. Това обявиха на брифинг в Народното събрание от партията.
Внесено е проекторешение за възлагането на проверката на Сметната палата, което се очаква да бъде обсъдено в бюджетната комисия в парламента във вторник. Проверките ще бъдат направени в Министерството на труда и социалната политика и в Националния осигурителен институт. С друго проекторешение ще се възложи одит и на бюджетите от 2020 г. до май 2026 г., изброи БНТ
Сметната палата ще трябва да представи и одит на разходите, направени от Агенция "Пътна инфраструктура".
"Поехме ангажимент към българските граждани да направим пълна фискална проверка. Залагаме на институционален и професионален подход, а не на създаване на комисия, защото тя има често пиар ефект, коментира председателят на бюджетната комисия в НС Константин Проданов.
Целта на одита не е "лов на вещици". Това е една дисекция на публичните финанси, допълни той.
"От 2020 до май 2026 година да се направи проверка на публичните финанси. Цели се проверка на разходи за персонал, решенията за увеличение на администрацията и защо трудовите политики не компенсират разходите", заяви Стефан Белчев, председател на Комисията по икономическа политика.
Срокът за проверките е 30 септември.
Инициативата на "Прогресивна България" има три основни цели:
- Застраховка срещу дефицита: ПБ подготвя общественото мнение за евентуални непопулярни фискални мерки, прехвърляйки отговорността върху „наследството“ от ковид кризата и последвалите бурни политически години.
- Атака по социалния популизъм: Насочването на прожектора към НОИ и прилагането на „швейцарското правило“ е смел, но опасен ход. Одитът на пенсионните разходи ще се опита да докаже научно онова, което икономистите шепнат отдавна – че предизборното наддаване с пенсии и добавки е изправило модела пред структурен колапс.
- Административният абсурд: Поставянето под лупа на раздутата държавна администрация е директен удар по клиентелистките мрежи на предишните управления.
Големият риск пред тази инициатива е времевият капан.
Сметната палата получи краен срок до 30 септември. Да се направи дълбока и качествена дисекция на три огромни мегаструктури за по-малко от три месеца граничи с научна фантастика.
Ако одитът се плъзне по повърхността, „Прогресивна България“ ще получи просто поредния папка с чиновнически констатации, които бързо ще потънат в архивите.
Но ако Сметната палата наистина прояви характер, есента на 2026 г. може да започне с тежки политически и съдебни трусове. Дотогава обаче управляващите успешно си купиха време – най-дефицитната стока в българската политика.
