Дебатът около въвеждането на цифровото евро навлиза в решаваща фаза в Европейския парламент, като гласуването по доклада се очаква в скоро време. Докато Европейската комисия и Европейската централна банка представят проекта като модернизация на платежната система, критиците предупреждават за сериозни рискове, свързани с личната свобода, неприкосновеността на личните данни и възможността за по-голям контрол върху финансовите операции. Какво може да се очаква... Пред ФАКТИ говори евродепутатът Рада Лайкова от „Възраждане“.
- Г-жо Лайкова, в ЕП продължават дебатите за въвеждането на цифровото евро. На какъв етап е всичко?
- Наближава гласуването по доклада в пленарна зала. Въпреки че все още не са го включили официално в дневния ред, подозираме, че ще го прокарат набързо. Докладчикът по доклада, г-н Наварете, упражняваше изключителен натиск, за да прокара този доклад през ЕП възможно най-бързо. А трябва да се има предвид, че първоначално той беше по-критичен към дигиталното евро.
Когато зададох ключовия въпрос относно гаранциите, че дигиталното евро и дигиталната идентичност никога няма да бъдат свързани, главният докладчик внезапно прекрати срещата.
Така и не получих отговор на този въпрос. Междувременно някои централни банки работят заедно, за да внедрят ключовите части на ИТ системата и да проверят дали това се прави по подходящ начин. Ключовите части на системата са вътрешни, а неключовите са възложени на външни фирми и доставчици.
Австрийската централна банка е една от малкото, участващи в процеса на внедряване, и тя не проверява как се извършва техническото внедряване, въпреки че това е точно една от нейните задачи. Тя вече не изисква от своите служители да проверяват как се извършва внедряването на ключовите компоненти за цифровото евро. Тяхната задача е да проверяват дали всичко се случва според договореното. Въпросът – защо австрийците изведнъж не изпращат своите експерти да проверят, си струва да бъде задаван.
- Нееднократно сте предупреждавали за рисковете от въвеждането на цифровото евро. Кой е най-големият риск за българските граждани, ако този проект бъде реализиран?
- В началото няма да има никаква разлика, тъй като българите няма да могат да си купуват много неща поради силната инфлация при преминаването от лев към евро. Нашият статистически институт твърди, че инфлацията е ниска. Резкият скок на цените обаче е очевиден за всеки в България, дори в туризма има спад, тъй като всичко сега е значително по-скъпо. В началото цифровото евро ще се използва само с цел да се изтъкнат специалните предимства от използването му и да се насърчи разпространението му, така че успешно да проникне в начините на плащане и хората да свикнат с него.
Проблемът е, че това е изцяло нова парична система, която споделя само името евро. Създаването на пари, както и възможността за програмиране на тяхното използване, са фундаментално различни от познатите парични системи и позволяват по-голям контрол, дори и да не се използват в началото.
Възможностите са налице. Имам сериозни опасения, че е само въпрос на време, докато цифровата идентичност и цифровото евро бъдат обединени, т.е. портфейлът да бъде свързан с цифровата идентичност - мечтата на Брюксел. Паричните системи винаги са били свързани с контрол, точно както парите контролират поведението и стимулите.
- Твърдите, че цифровото евро може да доведе до по-голям контрол върху личните финанси на хората. Какви конкретни механизми за контрол виждате в предложенията на европейските институции?
- В началото всичко изглежда добре, но наистина е необходимо по-добро разбиране за това как настоящата система позволява контрол над хората, държавите, институциите и т.н. Новата система с дигиталното евро включва компоненти, заложени в самата ѝ конструкция: програмируемостта на транзакциите, възможността за разлика в създаването на пари и потенциалът да ги изтеглят отново от обращение по по-ефективен и директен начин, отколкото в момента – всичко това потенциално позволява по-голям контрол на централната банка и правителствата над хората, както и по-сурово преразпределение на богатството.
Проблемът, който виждам, е потенциалът, заложен в самата конструкция. На пръв поглед изглежда безобидно, но технологиите наистина позволяват това. Възможността за извънредни ситуации и анализът на заплахите ме задължават да бъда предпазлива като законодател.
- Все повече евродепутати говорят за т.нар. програмируеми плащания. Какво означава това понятие и защо смятате, че то представлява заплаха за финансовата свобода на гражданите?
- Това е огромна заплаха, която е в самата същност на проблема, ако се съчетае с цифровата идентификация. Виждаме как ЕС и ЕЦБ първо се опитват да създадат замъгляване по темата, като заявяват, че цифровото евро не е програмируемо – което е вярно – но самата транзакция е, както и всичко останало, което може да се прави с парите. Поведението на Брюксел не вдъхва особено доверие. Спомнете си, че Лисабонският договор трябваше да даде повече правомощия на държавите членки. Критиците посочиха, че ще се случи точно обратното, и разбира се, така и стана.
Ако транзакциите могат да бъдат „обвързани с условия“ чрез така наречените „умни договори“, могат да се създадат всякакви манипулации. Ако това е свързано с ВАШИЯ ПОРТФЕЙЛ и имате само един-единствен портфейл, обвързан с ВАШИЯ ЦИФРОВ ИДЕНТИФИКАТОР, вие по същество сте зависими от волята на Брюксел.
Така могат да се създават пари, да се оставят да изчезнат, ако не се използват, или да поставят условия за покупки по всякакви аспекти, като например емисиите на CO2 или каквото и да измисли Комисията.
- Поддръжниците на цифровото евро твърдят, че то ще улесни плащанията и ще намали зависимостта на Европа от международни платежни системи. Така ли е?
- Да, но това е практически единственият аргумент в негова полза. Няма друг. Дори докладчикът Наварете, който първоначално беше критичен към цифровото евро, се подиграваше на този аргумент и с право посочи, че разходите и опасностите значително надвишават ползите.
Проблемът с този аргумент за платежното решение е, че е несъразмерен спрямо разходите.
Освен това възниква въпросът защо други европейски опции за други разплащателни решения се провалиха през изминалото десетилетие. Това не е просто апликация, това е нова парична система и ние, от “Възраждане”, не смятаме, че тя ще бъде в полза на хората.
- Смятате ли, че въвеждането на цифровото евро може да доведе до постепенно ограничаване на плащанията в брой и как ще стане това?
- Все повече виждаме как ЕС поставя под генерално подозрение гражданите, например, че могат да перат пари или да финансират терористи, тъй като се въвеждат все повече закони и все по-ниски прагове (въпреки инфлацията), за да се види как изобщо можем да извършваме анонимни плащания в брой, но без държавата да трябва да следи всичко, уж, за да покаже, че парите се използват законно. Същият този ЕС насочва над 100 милиарда евро към Украйна и забранява каквито и да било одити от страна на Европейската сметна палата на тези парични потоци. ЕС ни представи Регламента за „пари в обращение като законно платежно средство“, който има за цел да разсее всякакви опасения, че парите в брой биха могли да бъдат изместени – въпреки че това вече се случва все повече – от решения за електронни плащания. Макар компромисът на ЕП по регламента определено да е подобрение спрямо това, което Комисията първоначално представи, той все още не е достатъчно строг, липсват важни изисквания за приемане на пари в брой за определени сектори и потенциално създава пропуски.
В момента разследвам случая с австрийската “Oberbank”, която спря всички операции по теглене на пари в брой за своите клиенти и ги насочва към хранителни магазини за получаване на пари в брой. Абсурдно, тъй като банките създават пари, буквално (чрез дълг), така че те трябва да предоставят пари в брой, а не хранителните магазини.
Но действията на Oberbank са в противоречие с друг регламент на ЕС от 2014 г., който всъщност изисква от банките да предоставят на клиентите си възможност да теглят пари в брой. Попитах Комисията за това – може да видите в моите парламентарни въпроси. Комисар Домбровскис де факто се съгласи с моята оценка, но след това добави неясни коментари, че в този случай Комисията вероятно трябва да разговаря с националния орган на Австрия. Обикновено, когато ЕС забележи, че законите му се нарушават, той възприема по-твърд подход за разрешаване на проблема – тук обаче те се правят, че нямат какво да кажат и че трябва да разговарят с австрийците, и то по неясен начин. ( това може да се прочете в отговора на Домбровскис) Във всеки случай, аз зададох последващ въпрос дали след почти една година те наистина са разговаряли с австрийците. Според мен целият този случай ще покаже дали ангажиментът на ЕС за защита на парите в брой е реален или настоящият регламент е единствено символичен за показ и „хартиен тигър“.
- Като член на Комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент как оценявате готовността на европейските институции да гарантират защитата на личните данни и неприкосновеността на гражданите при използването на цифровото евро?
- Мисля, че данните ще бъдат доста добре защитени от трети страни, но това не е съвместимо с подхода за цифрова идентичност, тъй като целта на обвързването на цифровата идентичност с цифровото евро би била да се поставят условия за ВАШИТЕ ПЛАЩАНИЯ. По-голяма загриженост ми предизвикват сървърите в случай на пълна повреда. Малко хора знаят, че сървърите на TARGET2 претърпяха сериозен инцидент преди две години, който напълно блокира работата им за всички транзакции (в рамките на ЕС и между банките) в продължение на много часове. Два компонента претърпяха повреда – основният компонент и резервният компонент, въпреки че те са умишлено напълно разделени. Не е дадено ясно обяснение защо се е случило това събитие, което се случва веднъж на милиард пъти.
- Как цифровото евро се вписва в по-широкия дебат за националния суверенитет и правото на държавите сами да определят финансовата си политика?
- Всеки, който се е присъединил към еврото, се е отказал от всякакъв суверенитет. Всички аспекти на паричната политика са преминали в ръцете на ЕС и ЕЦБ. Но аргументацията в полза на дигиталното евро се основава на използването на чл. 133 от ДФЕС. Нашето малцинствено становище по доклада за дигиталното евро е както следва:
„Гласувахме против този доклад не само поради добре известните политически причини, които стоят в основата на нашата опозиция срещу дигиталното евро. Освен това считаме, че няколко елемента от предложения регламент пораждат сериозни съмнения дали само член 133 от ДФЕС предоставя достатъчна правна основа. Макар член 133 от ДФЕС да позволява мерки, необходими за използването на еврото като единна валута, регламентът все повече излиза извън рамките на традиционните парични мерки. Кумулативният ефект от разпоредбите, засягащи пазара на плащания и банковите структури, централизираните инфраструктури, механизмите за достъп и търговските условия между доставчиците на платежни услуги, поражда опасения относно компетентността и пропорционалността. Считаме, че предложеният регламент се основава на тълкуване на член 133 от ДФЕС, което би разширило обхвата на паричната компетентност на Съюза отвъд границите, установени от Договорите. Тези опасения не бяха адекватно разгледани по време на законодателния процес. Поради тези причини не можем да подкрепим доклада в настоящата му форма.“
Нашето малцинствено становище също подчертава, предвид множеството промени, които цифровото евро въвежда, че вероятно става дума за нещо повече от просто „ново решение за плащания“, а за нова парична система. Ето защо докладчикът г-н Наварете вероятно е бил подложен на „неправомерно“ влияние, което изведнъж го превърна от критик на цифровото евро в ревностен и неуморим поддръжник.
- Върви ли проектът за цифрово евро към това да бъде окончателно приет?
- Това ще се случи. То се налага насила в Европейския парламент. Процедурата по техническото му внедряване, както и начинът, по който се разглежда тук, в Европейския парламент, трябва да накарат хората да бъдат изключително предпазливи по този въпрос. Препоръчвам на хората да не го използват, за да се провали проникването му в платежните навици, независимо от стимулите, които се опитват да създадат за използването му.
- „Възраждане“ е част от групата на „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент. Какво зависи от Вас, можете ли да направите нещо?
- Опитваме се да обясним на хората това, което виждаме тук. Анализираме възможностите. Не можем да променим много. Не се заблуждавайте, десните партии нямат мнозинство тук, в ЕП. Партиите от „картела“ прокарват всеки документ тук в стила на „демокрацията зад кулисите“ – като цяло няма открита дискусия. Това е „демократична бездейност“. Понякога успяваме да постигнем успех, като включим нещо важно в доклад, но с по-малко от 30 евродепутати не можем да променим много, ако нашите гласове не са наистина необходими. В регламента за законното платежно средство в брой успяхме да добавим нещо от решаващо значение: оценките на държавите членки относно начина, по който се използват и доставят пари в брой, потенциалните проблеми при приемането на пари в брой и т.н., които трябва да бъдат изготвяни като доклади от държавите членки, трябва да се публикуват заедно със статистическите методи, като последните трябва да бъдат подробно обяснени, както и източниците на данните. Това позволява на независими изследователи да анализират и проверят тези доклади, така че държавите членки да не могат да създават подвеждащи доклади, които постепенно подкрепят „надпреварата към дъното“ в наличността на пари в брой въз основа на данните и моделите, които използват. Публикувах прессъобщение преди няколко седмици, преди белгийският министър-председател да блокира използването на руските активи. В него ясно се посочваше, че цялата работа е театър – те никога не са планирали да използват руските активи, а винаги е било планирано да се използват парите на държавите членки. Това беше просто отвличане на вниманието и внимание за белгийския министър-председател. Ние разкриваме такива неща на база събитията и въпросите в ЕП.
