Промените в Закона за съдебната власт, приети окончателно от парламента, поставят началото на процедурата по избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Дали това е реален старт на съдебната реформа, или единствено изпълнение на закъсняло законово задължение – коментираха ръководителят на правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов и бившият директор на Националната следствена служба Бойко Найденов.
Според Иван Брегов случилото се не представлява същинска реформа.
„Това е начало на една процедура, която трябваше да бъде извършена още през 2022 година. Народното събрание просто упражнява своята компетентност, такава, каквато е записана в закона. Нищо повече от това“, заяви той.
По думите му една от сериозните критики към промените е, че не е премахната възможността заместник административните ръководители в съдилищата и прокуратурите да се издигат без конкурс.
„Този текст беше приет още през 2016 година с една единствена цел – да намери хора, които са удобни, отзивчиви и могат да се превърнат в съдебната номенклатура“, каза Брегов.
Той изрази опасения и за начина, по който ще бъдат проведени изборите за професионалната квота във ВСС.
„Ако незaинтересованите не отидат да гласуват, а останалите бъдат мобилизирани, има риск отново да бъде възпроизведена същата съдебна номенклатура, която видяхме и през 2022 година“, смята той.
Бойко Найденов определи промените като връщане към нормалността, но подчерта, че истинската оценка ще дойде едва след избора на новите кадровици.
„Всъщност изпълняваме нещо, което трябваше да стане преди четири години. Оттук нататък дали се случва по правилния начин, ще стане ясно по-късно“, коментира той.
Според него и най-добрият закон няма как да даде резултат, ако не се прилага от правилните хора.
„Най-добрият закон се изпълнява от хора. Затова са важни правилата, процедурите и публичността. Обществото трябва да знае кой защо кандидатства и защо е избран“, заяви Найденов.
Той смята, че в съдебната система липсва достатъчна мотивация за промяна.
„Защо да се променя статуквото, след като то осигурява добри заплати, спокойствие и никой не търси отговорност? От три години и половина няма инспекторат, който реално да проверява работата на отделните магистрати“, посочи бившият директор на Националната следствена служба.
