Парламентът гласува на първо четене измененията в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., както и за Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване, докато не бъде приет Законът за държавния бюджет за следващата година, предаде репортер на ФОКУС.
Законопроектът предвижда повишаване на тавана за нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро през 2026 г., с цел финансиране на бюджетния дефицит и обезпечаване на предстоящите плащания по вече сключени договори по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). След гласуването срокът за предложения между първо и второ четене бе съкратен на 5 дни по предложение на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов (ПБ).
Предложението, внесено от Министерския съвет и прието на първо четене, получи подкрепата на 135 депутати - 119 от "Прогресивна България" и 16 от ДПС‑НН. ДБ и "Възраждане" гласуваха против, а ГЕРБ и ПП се въздържаха.
Финансовият министър Гълъб Донев получи разрешение за нов дълг при втория опит. Първият опит, преди две седмици, бе оттеглен, след като всички групи заявиха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев от ПП заплаши, че ще поиска отмяна от Конституционния съд. Тогава предложението бе оттеглено от Константин Проданов.
"По този начин ще се осигури ресурс, с който националният бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове", заяви Донев пред депутатите.
"В условията на неприет до началото на фискалната година закон за държавния бюджет, в предишни години действаха аналогични разпоредби, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите и предоставянето на трансфери. За разлика от тях, през 2026 г. се налага включването на изрична разпоредба в т.нар. удължителен закон, която да урежда възможност за поемане на държавен дълг във връзка с осигуряване на ресурс за финансиране на текущия бюджетен дефицит и префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции, заключителния етап от изпълнението на проектите по НПВУ, каза още министърът.
Той добави, че крайният срок за изпълнение на дейности и инвестициите, финансирани по механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август т.г.
Проектът предвижда емитиране на нов дълг на международните капиталови пазари и краткосрочен държавен дълг до 3,8 млрд. евро до края на бюджетната година. Министерският съвет ще има и мандат за преговори по заем от 3,2617 млрд. евро по Инструмента за сигурност на Европа (SAFE).
