Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава - от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а. Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години. Затова Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
Като основни причини за влошаването на финансите се посочват увеличението на заплатите в държавния сектор, ръстът на социалните разходи и пенсиите, както и наливането на средства в държавни дружества като Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.
Брюксел отправя и директна критика към данъчната система у нас. В доклада се посочва, че плоският данък от 10% без необлагаем минимум води до несправедливо разпределение на тежестта, при което хората с по-ниски доходи понасят относително по-голямо натоварване. Европейската комисия отбелязва още, че приходите от данъци в България остават под средното за Европейския съюз, а сивата икономика е сред най-големите в Общността.
Затова препоръката е държавата да засили събираемостта на данъците, да ограничи укриването на доходи и да предприеме мерки срещу просрочените задължения към хазната.
Докладът предупреждава и за сериозен дългосрочен натиск върху бюджета заради застаряването на населението, растящите разходи за пенсии и здравеопазване, както и увеличените разходи за отбрана. Според прогнозите държавният дълг може да достигне над 35% от брутния вътрешен продукт до 2027 година.
Сериозни критики има и към държавната администрация. Според Европейската комисия тя продължава да страда от липса на капацитет, недостиг на квалифицирани кадри и слаба координация, особено на местно ниво. Отбелязва се, че общините изпитват затруднения да привличат експерти и да управляват ефективно европейските средства.
Брюксел настоява за по-сериозна дигитализация, намаляване на административната тежест и по-добра свързаност между институциите. Според Комисията електронните услуги все още са твърде сложни и недостатъчно удобни за гражданите и бизнеса.
Остри критики са отправени и към борбата с корупцията. В доклада се казва, че България продължава да няма убедителни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта. Посочват се проблеми с независимостта на антикорупционните органи, работата на Висшия съдебен съвет и обществените поръчки, където продължават практиките с директно възлагане и процедури само с един участник.
Общият извод на Европейската комисия е, че без по-сериозни реформи в публичните финанси, администрацията и контролните институции България ще бъде изправена пред нарастващ натиск както върху бюджета, така и върху доверието в държавните институции.
