Българските компании масово стават жертва на мащабни киберизмами, при които всяка седмица изчезват милиони евро. Това съобщават от пресцентъра на Българското национално радио, позовавайки се на официално изявление на комисар Светлин Лазаров, началник на отдел "Киберразузнаване" в ГДБОП. Според официалните данни, у нас редовно се атакува бизнес кореспонденцията на фирми, като сумите на единична измама достигат между един и пет милиона евро.
Основното оръжие срещу родния бизнес остава подмяната на международни банкови сметки (IBAN) и директното компрометиране на фирмените имейли. Комисар Светлин Лазаров посочва, че всяка седмица между три и четири български компании попадат в капана на дигиталните престъпници.
За обикновените потребители в страната най-голямата заплаха продължава да бъде фишингът. В момента масово се разпространяват фалшиви електронни съобщения за неплатени глоби към Пътна полиция, които целят източване на лични данни и банкови карти.
На международно ниво правоприлагащите органи са постигнали сериозен успех с разбиването на специализираната информационна мрежа "Фърст Ви Пи Ен". Според данни от Европол, платформата е предлагала на хакерите пълна анонимност и сигурна среда за организиране на атаки с искане на откуп, рекламирайки се като услуга "без юрисдикция".
При съвместната операция, в която са участвали 18 държави, са постигнати следните резултати:
Конфискувани са 33 сървъра на територията на 27 държави;
Идентифицирани са над 500 активни потребители на престъпната услуга;
Извършени са мащабни претърсвания в десетки локации, включително във Великобритания, Франция, Нидерландия и Швейцария.
Ударът срещу мрежата съвпада с провеждането на мащабно учение на НАТО за кибернетична отбрана в Букурещ. В рамките на тренировката 16 многонационални екипа успешно са отблъснали 8000 симулирани кибератаки срещу 5G комуникации, енергийни системи и критична инфраструктура.
Нова и изключително технологична заплаха идва от изследователи в Китай и Сингапур, предава специализираният портал cybernews.com. Проучването доказва, че гласовите асистенти, задвижвани от изкуствен интелект, могат да бъдат манипулирани да източват корпоративни тайни чрез скрити звукови сигнали.
Тези команди се кодират в аудиосъдържанието на видеоклипове, подкасти или презентации. Човешкото ухо не ги улавя, но системите с изкуствен интелект ги разпознават като инструкции да търсят чувствителни файлове и да ги изпращат на хакери. Рискът е висок, тъй като съвременните ИИ платформи имат директен достъп до уеб браузъри, имейли и календари.
Опасността е доказана при тестове върху 13 системи с отворен код, сред които:
Qwen2-Audio
GLM-4-Voice
Phi-4-Multimodal
Voxtral-Mini
Kimi-Audio
Експертите допълват, че уязвимост е засечена и при комерсиалните системи на Microsoft Azure и Mistral.
