Българската икономика ще продължи да расте през следващите години, но при по-висока външна несигурност, по-слаб външен сектор и постепенно забавяне на инфлацията. Това показва Годишният доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.
Докладът представя три сценария за развитието на икономиката до 2028 г. Според базовия сценарий реалният брутен вътрешен продукт ще нарасне с 1,6% през 2026 г., с 2,5% през 2027 г. и с 3,5% през 2028 г. Инфлацията се очаква постепенно да се понижи до 3,7% тази година, 2,9% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г.
Учените от БАН отчитат ускоряване на инфлацията през миналата година. В края на 2025 г. индексът на потребителските цени е нараснал с 5%, а средногодишната инфлация е достигнала 4,6%. Според тях основните фактори за поскъпването са вътрешни, като значително влияние оказват храните, енергийните разходи, жилищата, ресторантьорството и хотелиерството.
Докладът предупреждава и за нарастващи рискове пред публичните финанси. Дефицитът на сектор "Държавно управление" достига 3,5% от БВП, а държавният дълг се е увеличил с 6,1 процентни пункта за една година. Според икономистите не е устойчиво постоянни социални и административни разходи да се финансират чрез нов дълг.
Като един от основните източници на риск е посочен външният сектор. През 2025 г. търговският дефицит се е задълбочил до около 8,2% от БВП вследствие на спад на стоковия износ и силно вътрешно търсене, което поддържа висок внос.
Тазгодишният доклад поставя специален акцент върху факторите, които определят цените в българската икономика. Анализът на БАН показва, че над 80% от промените в производствените цени се обуславят от четири основни фактора - електроенергията, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Икономистите предупреждават за наличие на ограничена стагфлационна конфигурация, характеризираща се с по-нисък растеж, по-висока инфлация и отслабени фискални и външни позиции. Според тях дори при по-благоприятно развитие няма автоматично стабилизиране на държавния дълг, което налага предпазлива фискална политика и поддържане на буфери срещу външни шокове.
В доклада се подчертава, че членството на България в еврозоната носи институционални и финансови предимства, но само по себе си не гарантира ускоряване на икономическия растеж без повече инвестиции, технологично обновяване и повишаване на производителността на труда.
Според анализа през 2025 г. българската икономика е нараснала с 3,1%, което е над средните темпове за Европейския съюз и еврозоната. Растежът обаче остава силно зависим от вътрешното потребление, докато приносът на нетния износ е отрицателен.
