Има дни, в които една нация говори, а светът слуша. 24 май е такъв ден.
Ден, в който буквите не са символи върху хартия, а жив дъх на паметта.
В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като гости на езика, а като негови събеседници.
Ден, в който езикът не принадлежи на една страна, а на всички, които са се осмелили да го обикнат.
В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като гости на езика, а като негови събеседници.
„Българският език“ прозвуча през техните гласове като тихо признание: че думите могат да бъдат мостове, че поезията може да бъде дом, че една култура може да бъде споделена.
Българският език не е само история, записана в книги.
Той е начин да помним. Да обичаме. Да се споделяме.
Честит 24 май - на буквите, които ни създават, на словото, което ни събира, и на тишината между думите, в която се разпознава уважението, завършват поздрава си дипломатите.
