Знаете ли какво е „Реакцията на Иванов“? Описана е в най-престижните учебници по химия и се счита за фундаментално откритие. Научното обяснение е, че тя е метод за получаване на органични бета-хидроксикиселини чрез взаимодействие на „реактиви на Иванов“ с алдехиди или кетони. И на мен ми звучи, образно казано, като на „китайски“. И важна ли е тази реакция за нашия ежедневен живот? И всъщност кой е този Иванов? Да не би да е някой известен руски химик? Не, той не е от Москва или Петербург, а от село Макоцево, Софийско, и пълното му име е Димитър Иванов Попов – създател на българската школа по органична химия, професор и академик.
Това разкри във "Фейсбук" Росен Петров.
Но каква е неговата съдба и защо името му фигурира във всички най-елитни и признати учебници по органична химия в света?
Той е роден на 26 октомври (по нов стил) 1894 г., както ви казах, в село Макоцево. Баща му е местният свещеник поп Иван Стоянов, а майка му е обикновена „макоцевка“ – Мария Цонейска. Малкият Митко учи в селското начално училище, но после става най-добрият ученик в елитната Първа софийска мъжка гимназия.
Първоначално става студент по математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, но по-късно тя му се струва прекалено „книжна“ и скучна, затова се увлича по химията, където има много реални експерименти. Точно в този момент Министерството на народното просвещение обявява конкурс за стипендия за следване на химия в чужбина. Бъдещият академик си купува нужните учебници и помагала, връща се на село и за три месеца, в които учи ден и нощ, успява да спечели конкурса.
Първо заминава за Лион, където учи в Института по индустриална химия – един от водещите европейски центрове, тъй като тогава този френски град е известен със своята текстилна промишленост и химически багрила. После отива в Берн, за да учи немски, който по онова време е езикът на химията.
За зла участ започва Първата световна война и Иванов се връща в България, за да служи в нашата армия. След края на военните действия завършва химия у нас, а след няколко години заминава отново за Франция, където става инженер-химик и специализира при известния професор Гюстав Вавон.
Връща се отново в София и започва самостоятелна изследователска дейност. През 1927 г. той вече отново е в Лион и работи при носителя на Нобелова награда по химия проф. Виктор Гриняр. След това става професор, а от 1937 г. – и ръководител на Катедрата по органична химия в Софийския университет.
През 1931 г. той открива, заедно с друг виден български учен – Александър Спасов – „Реакцията на Иванов“, от която започнахме този разказ. През 1957 г. големите американски химици Хауърд Цимерман и Марджъри Тракслър използват именно реакцията на Димитър Иванов, за да обяснят как молекулите си взаимодействат в пространството. Моделът, който те създават, се преподава във всеки престижен университет, а в основата му стои опитът на българина.
Героят на тези редове си отива от този свят през 1975 г. като легендарен учен и академик, прочут със своята скромност, добронамереност и способност да разказва история след история.
Добре де, но какво всъщност означава неговото откритие и защо въобще ви пълня главата с формули, които и аз не разбирам? Един учен химик ми го обясни така: с това си откритие българинът дава на световната наука перфектния инструмент за сглобяване на сложни молекули, които преди това са били абсолютно невъзможни за свързване.
Благодарение на него днес по света могат да се произвеждат масово, бързо и евтино спасяващи живота лекарства. Всеки път, когато вземаме хапче за сърце, болкоуспокояващо или сироп за кашлица, има огромен шанс в лабораторията то да е сглобено именно благодарение на „химическото лепило“ на Димитър Иванов. Без него много от тези лекарства щяха да бъдат твърде скъпи или трудни за изработване.
И нещо друго важно – Димитър Иванов има големи заслуги и за изследването на българското розово масло. Има и още една причина за моя разказ.
Вижте житейския път на човека с най-обичайната наша фамилия – Иванов. От селцето Макоцево (днес 199 души), през Лион и Нанси, през хаоса и мрака на две световни войни, до висините на световната наука и създаването на нещо, което е донесло полза на милиони болни по света.
Понякога човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Нека помним и не спирайте да мечтаете!