Парламентът прие на първо четене и трите законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Два от законопроектите са внесени от служебния кабинет на Андрей Гюров, а третият – от Йордан Иванов („Демократична България“) и група народни представители.
Това обобщи БТА.
Първият законопроект на служебното правителство предвижда въвеждането на задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи публични длъжности. Измененията са свързани с изпълнението на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Предложените промени целят въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента, на практика, липсва.
С промени в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който да се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване. Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин няма да се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.
Вторият законопроект от служебния кабинет съдържа изменения, които целят пълно и правилно транспониране и прилагане на директиви на ЕС относно процесуалните права. Към настоящия момент от страна на Европейската комисия са започнати и се намират в различни етапи производства спрямо България за установяване на нарушения във връзка с тези директиви.
С измененията в НПК, внесени от Йордан Иванов и депутати от „Демократична България“, се предлага въвеждането на бърз и ефективен съдебен контрол върху 72-часовото прокурорско задържане. Към настоящия момент липсва механизъм за директна съдебна проверка веднага след задържането, което създава риск от необосновано засягане на личната свобода, посочват вносителите.
Законопроектите на служебния кабинет подкрепиха депутати от всички парламентарни групи, без народните представители от ДПС, които гласуваха "против". Третият законопроект на Йордан Иванов беше приет единодушно от парламента.
Относно разследванията по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници, Силвия Христова ("Прогресивна България") коментира, че е редно да се помисли дали да не се прецизира съдебният контрол и да стигне до Върховния касационен съд като последна инстанция.
Петър Петров ("Възраждане") подкрепи създаването на нова процедура за задължителен съдебен контрол по корупционни престъпления. Под такъв контрол трябва да попадат и прекратяванията на тежки престъпления като например пътнотранспортно престъпление, извършено от висш политик, или тежка телесна повреда, извършена от роднина на магистрат, посочи той.
Стефан Арсов (ГЕРБ-СДС) каза, че неговата парламентарна група ще подкрепи и трите законопроекта, които в голямата си част са плод на интелектуален труд на предходния редовен кабинет на Росен Желязков. Целта е повече ефективност, контрол и доверие в наказателното производство, отбеляза той.
Надежда Йорданова ("Демократична България") посочи, че първият законопроект, внесен от служебния кабинет, решава въпроси, свързани с елементи на неефективност на механизма за разследване на главния прокурор, а вторият законопроект решава въпроса с правата на лица, срещу които са предприети процесуални действия, но все още не са придобили качеството на обвиняеми.
Велислав Величков ("Продължаваме промяната") обърна внимание, че се правят промени и в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) и там се урежда как се искат СРС-та от ad hoc прокурора. Според него трябва да се прецизира текстът със субектите, които могат да искат СРС-та, и тези, които контролират.
