Днес искаме да поставим темата не просто за промените в правилника на Народното събрание, предложени от мнозинството и остро критикувани от опозицията през последните дни. Искаме да говорим за смисъла на парламентаризма, за правото на опозицията да бъде чута, за задължението на властта да бъде контролирана и за правото на гражданите да знаят истината. Това каза Надежда Йорданова от парламентарната трибуна и допълни:
Парламентът не е място, в което мнозинството само брои гласовете си. Парламентът е мястото, където властта трябва да бъде питана и трябва да дава отговори.
Ако тук няма жив дебат, няма парламент. Ако тук няма реален контрол върху управляващите, няма демокрация. Ако опозицията бъде сведена до декор без реални права, Народното събрание престава да бъде представителна институция и се превръща в машинария на мнозинството.
Именно това е опасността, която виждаме днес.
Управляващото мнозинство предлага промени в правилника, които ограничават правата на опозицията по начин, който дори предишни мнозинства не си позволяваха да превърнат в правило.
Съкращават се срокове за запознаване със законопроекти преди комисии, преди пленарна зала, преди решаващи гласувания. Там, където преди безобразията поне бяха нарушения на правилника, сега се иска самият правилник да бъде пренаписан така, че безобразието да стане процедура.
Досега, когато заседания се свикваха от засада и законопроекти се пробутваха за секунди, това поне беше скандал. Сега управляващите искат да узаконят скандала.
Искат Народното събрание да работи на принципа: който разбрал - разбрал. Който не е успял да се подготви - да гласува. Който пита - просто пречи. Който настоява за време и дебат - саботира. Това не е парламентаризъм. Това е насилие върху дебата.
Посоката, която сте поели е много опасна. Нека ви припомня - това не е “вашият парламент”.
Предлага се извънредни точки да се внасят от упор - без реално обсъждане, без достатъчна предварителна яснота, без нормална парламентарна координация. Дори когато парламентарна група поиска почивка, за да обсъди какво се случва, времето за това се орязва.
Посланието е ясно: опозицията да не мисли, да не пита, да не организира позиция и да не пречи на предварително написания сценарий.
Но опозицията не е тук, за да украсява залата. Парламентът не е декор на мнозинството. Опозицията представлява стотици хиляди български граждани, които имат право техният глас да бъде чут.
Когато се отнемат права на опозицията, не се наказват депутатите от опозицията. Наказват се гражданите, които стоят зад тях.
Особено тревожна е атаката срещу временните и анкетните комисии. Народното събрание има не само право, но и задължение да създава такива комисии, когато пред обществото стоят тежки въпроси - за корупция, нерегламентирано влияние, зависимости в правосъдието, разпад на институции и мрежи на власт извън публичния контрол.
Временната комисия не е съд и не произнася присъди. Но тя е мястото, където парламентът може да покаже дали има куража да пита, да изисква документи, да изслушва длъжностни лица и да назовава факти, които други институции премълчават, отлагат или прикриват.
Затова временните комисии не са парламентарна прищявка, политическа екстра или пиар. Те са инструмент на демократичната отчетност. И точно този инструмент се поставя под атака.
Предлага се за създаване на временна комисия да бъдат необходими 48 подписа. Това означава, че опозиционна група на практика няма да може сама да постави тежка тема на дневен ред, без да търси съгласие от друга или от същото мнозинство, чиито действия често трябва да бъдат проверявани.
Предлага се временните комисии да не могат да влизат дори в деня на опозицията. Така минималният инструмент, чрез който опозицията веднъж месечно може да постави неудобна тема, се изпразва от съдържание.
Предлага се в деня на опозицията да няма изслушвания. Защо? За да не бъде повикан министър, защо да не бъде попитан регулатор, защо да не бъде изправен представител на властта пред фактите?
Ограничаването на парламентарния контрол не спира дотук. Премахва се ограничението за броя на отлаганията на въпроси. Това означава, че министри ще могат безкрайно да отлагат, да се крият и да избягват отговорност.
Това е дълбоко погрешно. Министърът не идва в парламента по благоволение. Той идва, защото изпълнителната власт е подотчетна пред Народното събрание. Той идва, защото гражданите имат право да знаят. Контролът не е унижение за властта - той е същност на демокрацията.
Засегната е и законодателната инициатива на опозицията. Предлага се законопроектите на опозицията лесно да бъдат отделяни от законопроекти на управляващите по същата тема и така да не стигат до реално общо разглеждане.
Резултатът е предвидим: законопроект на опозицията може да бъде оставен да чака безкрайно - не защото е лош, а защото управляващите не искат да го отхвърлят публично с аргументи.
И може би най-опасното - премахва се задължението институциите да предоставят документи на народните представители. Това е един от най-важните инструменти, чрез които парламентът може да разбере какво прави властта.
Досега сме виждали различни начини за укриване на информация - неспазени срокове, частични отговори, формални откази, прекомерно класифициране. Сега управляващите искат да премахнат самото задължение за предоставяне на информация.
А без безпрепятствен достъп до документи няма контрол. Без контрол няма отчетност. Без отчетност няма доверие.
Откритостта и отчетността не се раждат от прессъобщения на властта. Те се постигат чрез въпроси, документи, изслушвания, комисии, публичен дебат, право на опозицията да настоява и задължение на мнозинството да отговаря.
Когато искаме комисии за Мартин Божанов - Нотариуса, за Петьо Петров - Еврото, за “Осемте джуджета”, искаме разнищване на симптомите на държава, в която институции са бездействали, докато обществото вече е знаело достатъчно.
Точно по такива теми парламентът трябва да пита, да има комисии, да изисква документи и да изслушва министри, регулатори, длъжностни лица и всички, които имат отношение.
Нека го кажем ясно: това не е спор дали има парламентарно време. Това е спор дали има воля. Не е спор дали парламентът може. Парламентът може. Въпросът е дали управляващите искат.
В предишни парламенти видяхме как различни мнозинства отказваха да дадат отговор по теми, свързани с реалното влияние на Делян Пеевски. Когато въпросите стигаха до сърцевината на модела, настъпваше тишина. Сега виждаме опит тази тишина да бъде превърната в правилник.
И нека не се заблуждаваме: това, че някой използва временни комисии като димки, не означава, че трябва да унищожим инструмента. Това, че някой създава отровни двойници, не означава, че трябва да забраним истинските проверки. Това, че някой саботира парламентарните механизми, не означава, че парламентът трябва сам да се откаже от тях.
Нито една демокрация не се лекува с мълчание. Завладяна държава не се освобождава чрез удобни процедурни ограничения. Нито една корупционна мрежа не се разпада, когато парламентът гледа встрани.
Временните комисии по тежки корупционни теми не са прищявка. Те са минимален тест дали това Народно събрание е способно да гледа право към фактите. Ако парламентът отказва дори този минимум, той не защитава институциите. Той защитава удобството на властта.
Въпросът пред нас не е технически. Не е процедурен. Това е въпрос какъв парламент искаме да имаме.
Парламент, в който мнозинството доминира гласуванията, но не отменя дебата? Или парламент, в който мнозинството използва правилника като заглушител?
Парламент, който контролира властта? Или парламент, който ѝ осигурява прикритие?
Парламент, в който опозицията има права, защото зад нея стоят граждани? Или парламент, в който опозицията е търпима само като декор?
Ние няма да приемем опитите парламентаризмът да бъде изпразнен от съдържание. Няма да приемем контролът да бъде заменен с куха процедура, дебатът - с нарочно бързане, документите - с отказ, а прозрачността - с мълчание.
Не бъркайте мнозинството с право на безконтролност. Не бъркайте удобството на властта с интереса на гражданите.
Опозицията не е тук, за да пречи. Тя е тук, за да показва алтернатива, да задава неудобни въпроси, да защитава гражданите, включително и тези, които са гласували за вас и да напомня, че властта в една демокрация никога не е собственост на мнозинството.
Парламент без дебат, без прозрачност и без отчетност е слаба институция, с подкопани демократични устои.
Настояваме правилникът на Народното събрание да не бъде превръщан в инструмент за ограничаване на опозицията. Настояваме да бъдат запазени реалните гаранции за дебат, контрол, изслушвания, временни комисии, достъп до документи и законодателна инициатива.
Не забравяйте, че властта е временна. Парламентът е институция на демокрацията, която е по-важна от всяко управляващо удобство.
Парламентаризмът се съхранява с дебат. С опозиция, която има силен глас. И с власт, която е отчетна.
