Първата задължителна матура по български език и литература на 20 май ще се проведе в 783 училища, в които ще бъдат разпределени 13 800 квестори. Това стана ясно на брифинг в МОН с участието на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, заместник-министър д-р Таня Панчева и експерти, ангажирани с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити.
„Създадена е организация, нека всички ученици и техните семейства да бъдат спокойни“, каза министър Георги Вълчев. Тази година няма промяна във формата и в съдържанието на държавните зрелостни изпити, а единственото изменение е техническо и е за улеснение на зрелостниците и на цялостния процес по провеждането на матурите. „Тези промени не са били комуникирани с обществото, затова организирахме пресконференция, на която да разясним провеждането и да няма съмнения за недобре организиран процес“, обясни още проф. Вълчев.
На предстоящата сесия идентификационната бланка с техните лични данни ще е неизменно свързана с първия лист за отговори и няма нужда да я отделят и слагат допълнително в малко пликче, което после заедно с изпитната си работа да поставят в големия плик. Същата процедура ще се приложи и за националното външно оценяване след 7. клас.
Решението е взето миналата година. В началото на 2026 г. директорите на училища чрез РУО са информирани и системата е подготвена, защото тази процедура се прилага от няколко години за националното външно оценяване в 4. и в 10. клас. Взети са всички организационни мерки така че учениците да бъдат максимално облекчени, което ще намали стреса и възможностите за технически грешки. „Процедурата е позната за системата. Нека зрелостниците да се явят с увереност, да покажат своите знания и да се представят по най-добрия начин“, каза и заместник-министър д-р Таня Панчева.
Промяната не носи никакъв риск от нарушаване на анонимността на изпитните работи, защото в процеса на сканирането при оценителите отива само листът за отговори и когато работата е оценена се извършва идентификацията чрез единния баркод. Оценителите нямат информация чия изпитна работа проверяват, а в същото време се избягва съхраняването, рязането на малките пликчета и сканирането на идентификационната бланка, което облекчава административните процедури, скъсява и улеснява процеса.
В рамките на майската сесия МОН ще организира 88 отделни държавни зрелостни изпита. На тях, както и досега, ще се използва химикал, който пише с черен цвят.
Вторият задължителен ДЗИ по профилиращ предмет на 22 май ще се проведе в 1434 училища, а държавният изпит за придобиване на професионална квалификация - в 617.
Ангажирани с държавните зрелостни изпити са общо над 23 700 квестори. Подадените заявления за явяване на задължителната матура по български език и литература са над 53 000. За втори ДЗИ по профилиращ предмет заявленията са над 24 000, а за държавния изпит за придобиване на професионална квалификация – над 28 000.
По отношение на втората задължителна матура по профилиращ предмет се запазва тенденцията от предишни години най-много зрелостници да избират английски език. Подадените заявления за полагане на матура по този профилиращ предмет са над 13 000.
Резултатите от държавните зрелостни изпити ще бъдат обявени до 11 юни, а след това в тридневен срок зрелостниците могат да се запознаят с оценените си изпитни работи в училищата, в които са положили матурите. Както и досега ще могат да се коригират само технически грешки. Остава и възможността за явяване на изпит за по-висока оценка по реда на ДЗИ при желание от страна на зрелостника. Този резултат не променя оценката в дипломата, но може да послужи за целите на кандидатстване във висше училище.
В пресконференцията участва и Евгения Костадинова, директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищно“.
