Светът навлиза в нова индустриална надпревара – за чисти технологии, енергийна сигурност и икономическо влияние. САЩ и Китай вече ускоряват с мащабни инвестиции и бързо внедряване на иновации. Европа се опитва да навакса. България обаче рискува да остане извън темпото, пише "Климатека".
България в момента е на кръстопът: има добрата възможност да се включи в новата индустриална вълна на Европа или да я изпусне и да остане в периферията ѝ. Докато ЕС ускорява инвестициите в чисти технологии, батерии и енергийни иновации, у нас продължава да липсва ясна стратегия как да превърнем този процес в икономическа възможност.
Актуалният въпрос е дали България реално ще участва в енергийния преход като създател или само като пасивен наблюдател?
Европейската политика в отговор на динамичното развитие на технологиите
Европа ясно заема позицията, че начинът, по който развива промишлеността си, трябва да се промени, за да може да остане конкурентоспособна и устойчива. През 2024 г. Енрико Лета и Марио Драги представят два ключови доклада, които бележат нов етап в развитието на индустриалната и иновационната политика на ЕС. И двата документа поставят иновациите в енергийния сектор сред приоритети за постигане на устойчива конкурентоспособност и стратегическа автономия.
В своите доклади те споделят обща философия: иновациите в енергийния сектор са основата на икономическата устойчивост, технологичната независимост и социалната стабилност на Европа. Те призовават за по-бързи решения, по-добра координация, целенасочено финансиране и по-голяма политическа съгласуваност.
Предложената нова рамка от Лета и Драги намери израз в 3 ключови стратегически инициативи, които конкретизират визията им и я превръщат в нормативна реалност.В този контекст на 4 март 2026 г. Европейската комисия публикува и предложение за Акт за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act), който добави четвърта перспектива във връзка с поощряването на конкурентоспособността.
Фигура 1. Рамка за чисти технологии на ЕС / Източник: Net-Zero Lab.
Законопроектът отговаря на засилващата се глобална конкуренция, високите енергийни разходи и спешната необходимост от икономически суверенитет. Основната му цел е да обърне тенденцията на индустриален спад чрез увеличаване на дела на индустрията в БВП на ЕС от сегашните 14,3% до 20% до 2035 г. Чрез създаването на зони за индустриално ускоряване и изисквания за местни иновации чрез научноизследователска и развойна дейност, ЕС цели да преодолее разликата между научните изследвания и индустриалното им приложение.
САЩ и Китай доминират инвестициите в чиста енергия
ЕС среща трудности да поддържа темпо, съпоставимо със САЩ и Китай, особено в области, където е необходимо по-бързо преминаване от лабораторна разработка към пазарно внедряване.
В САЩ публичните инвестиции в енергийни иновации достигат над 10 млрд. долара годишно. Федералните програми, осигуряват стабилна подкрепа за комерсиализация на технологии в области като ново поколение батерии, водород и дълготрайно съхранение на енергия. Освен това, американските капиталови пазари са силно ориентирани към рискови инвестиции – над 60% от глобалните частни инвестиции в чисти енергийни технологии произхождат от САЩ.
Китай демонстрира още по-бърз темп на растеж: публичните и корпоративни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в енергийни технологии са се удвоили за по-малко от десет години. Субсидирането на зелени технологии подкопава глобалната конкуренция и ускорява кривата на учене в китайските компании.
Страната вече доминира производството в ключови сегменти като фотоволтаици, инвертори, батерии, електромобили и напредва сериозно в оборудването за вятърна енергия. Китайските компании реализират над половината от глобалните патенти в областта на чистите технологии и салидери в мащабното внедряване на иновации, например при натриево-йонни батерии и батерии с хибридна клетъчна химия.
На този фон ЕС все още се сблъсква с предизвикателства в т.нар. „долина на смъртта“ – етапът между лабораторната разработка и внедряване в промишлен мащаб, където липсата на рисков капитал и фрагментираните регулаторни рамки ограничават способността на европейските иновации да достигнат пазарна зрялост.
Фигура 2. Долината на смъртта за чистите технологии. Източник: Енергиен департамент на САЩ (2016).
Къде е България по пътя към устойчивостта, иновациите и енергийната трансформация?
На този фон България разполага с възможности за участие, но липсва ясна посока как те да бъдат превърнати в реално присъствие в енергийния преход.
Кои са основните структурни предизвикателства пред България?
– Липса на всеобхватна и последователна политика за иновации и научноизследователска и развойна дейност (НИРД).
– Липсва на национални инструменти за съфинансиране и смекчаване на риска при частните инвестиции в НИРД.
– Фрагментирана изследователска инфраструктура.
– Недостиг на висококвалифицирани специалисти.
По показател инвестиции в научноизследователска и развойна дейност България е далеч под средните нива в ЕС. По данни за 2024 г. държавата отделя 0.77% от БВП за такава дейност при средно 2.24% в ЕС. Частният сектор също изостава значително – с около 0.50% при близо 1.49% за ЕС. Подобно притеснителна е и статистиката за сектора на висшето образование – 0.06% сравнимо с 0.48% средно за ЕС.
Накратко това означава десетки пъти по-малко средства за научни лаборатории, пилотни инсталации, демонстрационни проекти и иновации на човек от населението в сравнение с водещи страни като Дания и Белгия.
Фиг. 3: Брутни вътрешни разходи за научноизследователска и развойна дейност по сектори, 2024 г. Източник: Евростат.
Още по-проблемно е, че липсва ясна статистика за това каква част от тези средства реално отива за развойна дейност, свързана с енергийни иновации и чисти технологии. Резултатът е предвидим: България пасивно и неамбициозно участва в стратегическите иновационни процеси на ЕС.
Например, страната ни остава периферен участник в рамките на Плана за стратегически енергийни технологии (SET-Plan), който служи за координационна рамка за съгласуване на научноизследователската и иновационната дейност на европейско и национално ниво.
Проблемът не е липсата на идеи, а липсата на условия те да се превърнат в реални продукти и индустрия.
Представете си малък екип инженери в България, които разработват ново решение за батерийните системи. Те могат да създадат работещ прототип, но следващата стъпка – да го превърнат в успешен продукт готов за пазара – често се оказва най-трудната. Нужен е добре структуриран пакет от политики, така че да спомогнем повече иновации в България да стигат от идея до реалност.
Въпреки споменатите ограничения, страната разполага със значителен потенциал за развитие на иновативни решения в областта на енергийните и чистите технологии. При наличие на целенасочена подкрепа, както и по-ефективно и координирано участие на отговорните институции и научните центрове в изпълнението на европейските политики, България има възможност да се утвърди като активен и надежден участник в разработването и прилагането на иновативни и конкурентоспособни технологии в енергийния сектор.
И все пак има и основания за оптимизъм. Български организации – университети, научни институти, компании, се представят все по-добре в европейските програми и развиват иновативни продукти и проекти. Това ни показва, че в страната има активни и конкурентоспособни звена, но те действат по-скоро „въпреки“, отколкото „благодарение“ на националната рамка.
Фиг. 4: Участие на български организации в програма „Хоризонт 2020” и „Хоризонт Европа” по видове проекти. Източник: Стопански факултет, на базата на данни от системата CORDIS за 2024 г.
Въпросът е: ще останат ли тези успехи изолирани случаи, или ще се превърнат в основа за цялостна трансформация на енергийната и индустриалната ни система?
От какви промени има нужда страната, за да е конкурентоспособна?
Преодоляването на тези предизвикателства изисква системен подход – от управлението и финансирането до достъпа до пазара и развитието на човешкия капитал.
Кой всъщност държи кормилото на иновациите?
Необходима е ясна управленска рамка за стратегическите енергийни технологии. В края на 2025 г. Net-Zero Lab препоръчва създаването на Национален СЕТ-хъб – междуресорна структура с участие на редица звена и министерства, която да служи като единна точка за връзка с Плана за стратегически енергийни технологии, Регламента за промишлеността с нулеви нетни емисии и Пакта за чиста промишленост.
Хъбът следва да има задачата да изготвя национална карта на приоритетни технологии. Тази структура би спомогнала координационно за вече съществуващи структури, като иновационния хъб в България по регионалната програма за иновации на EIT.
По следите на финансирането
Финансовите инструменти са критични за преодоляване на „долината на смъртта“ между технологична демонстрация и постигане на мащаб. Национален фонд за технологично израстване, съчетаващ грантове и възвръщаеми средства, може да осигури финансиране в критичната фаза между прототип и пазар, покривайки както инвестиции, така и текущи разходи.
Въвеждането на „сертификати за съвместимост“ подобни или обвързани със STEP (Strategic Technologies for Europe Platform) и Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии. Това може да насърчи създаването на местна индустриална верига за чисти технологии.
Знакът STEP е знак за качество, присъждан от ЕК на отличени проекти, избрани в рамките на определени финансиращи програми с високо ниво на иновация и добавена стойност. Според базата данни на платформата в България има 31 отличени проекти.
Достъп до пазара и ефективно изпълнение
Настоящата порочна практика в обществените поръчки на ограничена конкуренция трябва да бъде заменена с по-строги и амбициозни стандарти за прозрачност и устойчивост.
Въвеждането на модел „зелени обществени поръчки 2.0“ ще осигури системно прилагане на критерии като „произведено в ЕС/България“, устойчивост и проследимост на въглеродния отпечатък. По този начин публичните средства ще стимулират иновации и местно производство, а не само най-ниската цена.
По-бързи и ефективни процедури, но без компромис спрямо природата
За стратегическите технологии е критично бързото производство и преминаването през необходимите административни процедури. В тази връзка се предлага създаването на „бърза писта“ за стратегически проекти и иновационни долини, които целенасочено създават демонстрационни възможности за внедряване за батерии, зелен водород, зелен амоняк и центрове за данни ново поколение до промишлени инсталации на ВЕИ.
Тази процедура следва да отговаря на екологичните стандарти и законодателство на ЕС, но да структурира процеса, така че да бъдат избегнати текущите неефективности.
Кадрови капацитет и трансфер на технологии
България има структурен недостиг на квалифицирани кадри. Той може да бъде смекчен чрез въвеждането на академии и обучения по примера на европейската инициатива Net-Zero Industry Academies за преквалификация на минимум 10 000 души годишно, насочена към инженери, оператори, анализатори на данни, както и публичния сектор.
Затваряне на производствения цикъл
Необходимо е също така създаването на необходимите съоръжения за рециклиране на оборудване и иновации в материалната преработка. Системата за рециклиране следва да е прозрачна и създадена на конкурентен и пазарен принцип. Това значително ще улесни производствените процеси с перспектива за бъдещите предизвикателства, пред които ще сме изправени след фазата на производство и потребление.
Пример за това е въпросът за рециклирането на батерии, сред които най-разпространените – литиево-йонните. Университетът RWTH в Аахен, Германия, например създава център за кръгова икономика, оборудван с автоматизирана система за разглобяване на батерии, механично рециклиране и производство на активен материал. Тези съоръжения ще се използват предимно за изследвания и решаване на проблеми, свързани с индустрията. В България има няколко активни компании и проекти за рециклиране на батерии по данни към февруари 2026 г. — напр. Avesta Battery & Energy Engineering (ABEE) в Стара Загора и проектът Алтилиум Медет, но все още липсва координиран подход.
България има потенциал да се включи активно в новата индустриална вълна на Европа. За да постигнем това обаче, имаме нужда от ускоряване на инвестициите в чисти технологии, координирана политика, достатъчно финансиране за научноизследователска дейност и ефективни механизми за превръщане на идеите в работещи решения на пазара.
Ремина Алексиева е автор в Климатека. Тя е бакалавър по психология от Университета Съри, Обединено кралство, магистър по международна публична политика, Лондонски университетски колеж, Обединено кралство, както и по право в Нов Български университет в София. Ремина е изследовател в „Net-Zero Lab“ към Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя има опит в неправителствения и научноизследователския сектор и работи в областта на енергетиката и климата. Основният ѝ фокус е върху възобновяемата енергия, гражданското участие и регулациите, свързани с изпълнението на дългосрочни стратегически документи в областта на адаптацията към, смекчаването на последиците от изменението на климата и справедливия преход. Занимава се с ефективното прилагане на европейското и националното екологично и енергийно законодателство.
