След сформирането на ново правителство Община Ябланица ще внесе ново искане в Министерския съвет за придобиване на собствеността на пещерата Съева дупка, която в момента се стопанисва от Българския туристически съюз.
„Битката за Съева дупка продължава. Чакаме новия кабинет и почваме отначало. Няма да се откажем. Дано срещнем разбиране за този казус, защото е много важно за общината и собствените ни приходи“, сподели пред БТА кметът инж. Найден Найденов.
Според него, ако постъпват приходи от пещерата в общинския бюджет, ще има средства за малки ремонти и реконструкции по селата. „Жадни" сме за проекти, но за тях трябва пари. Ако имаме собствени средства, няма да ходим да се молим за всеки лев по министерства“, отбеляза Найденов.
По думите му за казуса е говорил през годините с осем министри. „Винаги мотивът е, че се подготвя Закон за пещерите, но вече 10 години този Закон за пещерите не вижда бял свят. Как ще е оформен, дали ще е интерес на общините, дали ще е в полза на държавата или ще е 50:50, това никой не знае, но ние не можем да чакаме. Ние поддържаме инфраструктурата до Съева дупка, а Общината не печели и една стотинка“, заяви Найденов.
Найденов каза още, че ако Общината придобие собствеността на пещерата тя и районът около нея ще бъдат облагородени, за да се превърне тя в още по-атрактивна туристическа дестинация.
Пещерата Съева дупка – забележителност на милиони години
Пещерата Съева дупка е една от най-красивите и добре проучени пещери в България, разположена вПредбалкана, близо до село Брестница. Обявена е за природна забележителност през 1962 г. и е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Името ѝ произлиза от двамата братя овчари – Съю и Стойо, които се смятат за нейни откриватели през 19 век. Пещерата е формирана във варовикови скали от горна креда в резултат на продължителен карстообразуващ процес, траял милиони години.
Общата дължина на картираните галерии е около 400 метра, от които около 200 метра са достъпни за туристи. Температурата вътре е постоянна – между 7 и 10°C, а влажността на въздуха достига почти 98%.
Съева дупка е известна с изключителното си богатство и разнообразие от вторични карстови форми – сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови езерца и пещерни бисери, създадени от просмукващите се през скалите води.
Въпреки че пещерата е била известна на местните отдавна, първите проучвания започват в края на 19 век. Активни изследвания са провеждани от видни български учени и спелеолози. През 1967 г. пещерата е електрифицирана и благоустроена, отваряйки врати за масов туризъм.
Археологически находки, включително останки от животни и следи от човешко присъствие от палеолита, свидетелстват за нейното значение като убежище и местообитание през различни исторически епохи.
Като значим природен и туристически обект, Съева дупка предлага уникална възможност за наблюдение на подземни карстови форми. Тя е дом на колонии прилепи, които са защитен вид. Пещерата привлича хиляди посетители годишно, допринасяйки за развитието на екотуризма и повишаването на екологичната култура.
Пещерата се състои от пет основни зали (камери) - Купена (Залата за концерти), Срутището, Харманът, Космос, Белият замък. В тях има богата палитра от форми, заедно с други забележителности като "Римските терми", което прави Съевата дупка един от най-впечатляващите подземни светове в България.
Източник: dariknews.bg
