От детските заболявания до онкологията – кога хомеопатията има място и кога не? Пред ФАКТИ говори д-р Иван Енев

В съвременната медицина все по-често се търси баланс между класическите лечебни подходи и допълващи методи като хомеопатията. В този контекст ролята на лекаря е ключова – да прецени кога и как различните терапии могат да се комбинират в интерес на пациента. Особено чувствителна е темата при тежки и хронични заболявания, включително онкологични, където очакванията са високи, а границите на възможното – ясно очертани. Как и кога се използва хомеопатията… Пред ФАКТИ говори д-р Иван Енев, общопрактикуващ лекар във Враца, който скоро изнесе лекция на събитие, което е част от международния проект Mon Homeo Mon Choix.

- Д-р Енев, как съчетавате класическата медицина с хомеопатията в ежедневната си практика? От какво се водите?
- Водя се предимно от интересите и медицинските показания за лечение на пациента. Нека да не забравяме, че хомеопатичните лекарства са лекарства като всички останали. Те са регистрирани в Българската агенция по лекарствата и са достъпни за изписване в медицинския софтуер на лекарите, както са достъпни за изписване и всички останали лекарства. Показанията за изписване на едно или друго хомеопатично лекарство се определят от клиничната картина на пациента. Има три условия за изписване на хомеопатични лекарства. Първото е да не са настъпили необратими функционални изменения в тъканите и органите. Тоест, хомеопатичното лекарство не може да замени липсващ щитовиден хормон или липсващ инсулин при диабетици, примерно. Второто е да няма животозастрашаващи състояния – дихателна или сърдечна недостатъчност, тежки състояния, при които се работи по конкретни протоколи. И третото е да се избере лекарство, което може да предизвика клинична картина, подобна на тази на болния. Ако тези условия са налице, тогава е възможно да се приложи хомеопатична терапия.
За да се прибегне към хомеопатично лечение, лекарите преминават обучение, което трае две години. В същото време много пациенти вече са чували за определени хомеопатични лекарства и понякога ги използват самостоятелно – например при сезонни алергии като сенна хрема, с която ще се сблъскаме скоро през пролетта.

- Често подчертавате, че хомеопатията е допълващ метод. Къде е границата между двете терапии?
- Границата е там, където я постави лекарят и където е възможността на пациента да отговори на терапията. Лекарят трябва да е достатъчно квалифициран, за да знае кое заболяване с какви хомеопатични лекарства се повлиява и до каква степен. Пациентът също трябва да е в състояние да реагира на това лечение. Хомеопатията не може да замени хранителен дефицит. Ако на пациента му е необходим витамин В12 или витамин D, хомеопатичното лекарство не може да компенсира този дефицит. Той трябва да бъде коригиран с подходящо лечение или хранителен режим. По същия начин, както лекарят предписва антибиотик според антибиограма или медикамент според състоянието на пациента, така и хомеопатичните лекарства имат конкретни показания, които се изучават систематично.

- Можете ли да дадете пример за приложение на хомеопатично лекарство?
- Например лекарството Бриония може да се използва при различни състояния – при грипни симптоми, при сухота на лигавицата, както и при някои травми на стави и сухожилия. Тоест, едно лекарство може да има множество показания, които лекарят трябва добре да познава, за да го използва правилно.

- От дълги години работите с пациенти с онкологични заболявания. Кога е подходящо да се използва хомеопатия в тези случаи?
- Трябва ясно да се каже, че хомеопатичните лекарства не лекуват самото онкологично заболяване. Те се използват като допълваща терапия, за да помогнат на пациента да премине по-леко през лечението – хирургия, химиотерапия, лъчетерапия. Всички тези методи имат странични ефекти, а хомеопатията може да помогне за облекчаването им. Освен това още при поставяне на диагнозата пациентът често преживява силен психологически шок. В този период хомеопатията също може да бъде полезна, защото подпомага адаптацията към лечението. При пациенти с онкологично заболяване, които приключат живота си вследствие на това заболяване, дори и в този последен стадий, когато говорим за палиативната медицина, има показания за изписване на хомеопатични лекарства. Тоест, хомеопатичните лекарства могат да се изписват в целия етап – от поставянето на диагнозата, през различните фази на лечение, до терминалното състояние на болния. На всеки от тези етапи може да бъде изписано и заслужава да бъде изписано хомеопатично лекарство. Има проучвания, които доказват, че при онкологични пациенти, при които се използват такива лекарства, използват по-малко количество имуностимуланти, по-малко количество кортикостероиди, които потискат имунната реактивност, както и по-малко антиалергични лекарства. Хомеопатията е полезна във всеки един от тези етапи, защото има едно много важно предимство – няма странични токсични ефекти, тъй като лекарствата са приготвени в значително ниски дози и не водят до натоварване на организма.

- Имате дългогодишен опит като преподавател по клинична хомеопатия. Как се променя интересът сега на младите лекари, интересуват ли се от хомеопатия?
- В началото, когато започнахме обученията – говоря за началото на 90-те години, когато аз самият учих – имаше изключителен интерес. Аудиториите бяха пълни с по 400–500 колеги. За тези близо 30 години голяма част от лекарите в България получиха някаква форма на знания и опит. Някои от тях се запалиха и започнаха сериозно да практикуват хомеопатия, като мен, други опитаха и се разочароваха, трети продължават, но в по-малка степен са интегрирали метода в практиката си. Младите лекари сега също имат възможност да преминават такива курсове – обучаваме студенти по медицина във Варненския университет, както и сме обучавали в Софийския университет. Дали един лекар ще започне да практикува хомеопатия до голяма степен зависи и от практиката му. Най-често това се случва при работа с деца, защото те са основните потребители на хомеопатични лекарства.

- В кои медицински специалности хомеопатията намира най-широко приложение?
- Наблюденията ми са, че най-широко приложение има при общопрактикуващите лекари и педиатрите, защото те работят с детския контингент. Колкото по-високо специализирана е практиката, толкова по-ограничени са възможностите на хомеопатията. Например, в офталмологията има ограничен брой лекарства, които могат да се използват. При ортопедията също – използват се медикаменти за травми като Арника или Бриония, понякога дори без да се осъзнава, че това са хомеопатични средства.

- Кои са най-честите заблуди за хомеопатията сред лекари и пациенти?
- Една от най-честите заблуди сред колегите е, че хомеопатията е плацебо и не работи. Това е невярно и е оспорено от редица международни проучвания. Обикновено това мнение имат хора, които са повърхностно запознати с принципите ѝ и смятат, че щом лекарствата са силно разредени, няма как да действат. От страна на пациентите заблудата е обратната – твърде големи очаквания. Има заболявания, които не могат да се лекуват с хомеопатия и изискват конвенционална медицина. Например множествената склероза или тежките напреднали артрозни заболявания, при които се налага смяна на става. В такива случаи хомеопатията не може да замени основното лечение.