Михаил Миков пред ФАКТИ: Левицата плати цената на години безпътица

След категоричните изборни резултати от 19 април политическата картина в България се преобърна драматично. Победата на Румен Радев и влизането на неговия проект с абсолютно мнозинство в парламента очертават нов етап – не просто смяна на властта, а сблъсък между очакванията за дълбока промяна и риска от повторение на стари модели. В същото време сривът на БСП и отсъствието ѝ от парламента за първи път в новата история поставят въпроси за бъдещето на левицата и представителството на значителна част от обществото. Пред ФАКТИ говори Михаил Миков, бивш лидер на БСП.

- Г-н Миков, как гледате на категоричните изборни резултати за успеха на Румен Радев и какво беше в основата той да ги постигне?
- Категоричен вот виждаме. Наказателен вот, изразяващ няколко неща. На първо място, че не може България повече да продължава с тези безпринципни коалиции. На второ място, че е необходима промяна, която да доведе до друг начин на управление на страната – много повече на база на законността и много по-малко на базата на персоналните отношения, които се превръщаха в еднолични господари на територии и отрасли от икономиката.

- Но сега ще видим отново еднолично управление, защото партията на Румен Радев има абсолютно мнозинство в парламента?
- Това все още не означава нищо. Нека да видим управленските действия на изпълнителната власт, включително и законодателната дейност, която трябва да гарантира да не се случват нещата, заради които хората излязоха да гласуват.

- Първи парламент без БСП в новата история на България от прехода. Това какво е за вас?
- Смятам, че това е много тежък удар за представителството на тези хора, които смея да твърдя, че са мнозинството от българските граждани, които имат интерес от ляво представителство и от друг вид политика. Има известен парадокс – необходимостта от промяна на дясната политика отново доведе до дясно представителство в парламента. Това ще има дългосрочни последици. Все още са неясни конкретните действия на „Прогресивна България“, които да отговорят на интересите на мнозинството български граждани. Не бива да забравяме, че това мнозинство живее в най-бедната страна в ЕС.

- Социолозите показват, че Румен Радев е взел 12,8% от гласуващите, от електората на БСП. Това ли се оказа решаващо, за да не влезе левицата в парламента?
- Не, за мен решаващото беше всичко онова, което се случваше в БСП през последните 10 години. От 2017 година, когато БСП получи доверие от близо 800 хиляди гласа, до състоянието, в което влезе в предния парламент с около 200 хиляди. Сега виждаме следващото ниво на спад – под 100 хиляди гласа. Разпадът в БСП, политическата безпътица и организационната несъстоятелност, които години наред се утвърждаваха, доведоха до този резултат. Левицата плати цената на години безпътица. Аз съм предупреждавал многократно за това, но нямаше кой да чуе. БСП в момента е в абсурдна ситуация – има населени места, в които членската маса е по-голяма от получените гласове. Това са истини, които не бива да се пренебрегват.

- Какъв път виждате пред БСП?
- Смятам, че трябва да се свалят розовите очила, през които БСП гледа. Визирам историческата призма на мястото ѝ в политическия живот на България повече от век. Трябва да се погледне реално на ситуацията и да се предприемат радикални мерки. Друг е въпросът, че това е трудно в сегашното състояние на органите и организацията на партията. Има самозаблуда както в Изпълнителното бюро, така и в Националния съвет на БСП. Крайно време е да се погледне реалистично на нещата. Аз мога да дам много примери от последните години, в които не се чуваше гласът на обществото, не се усещаше и не се виждаше реалната нагласа към БСП. Не се отчита колко пъти вътрешните решения и процедурни механизми в ръководството изместваха реалната оценка – до следващите избори, на които резултатът ставаше още по-нисък.

- Затвърди ли се правилото – който се събере в управление с ГЕРБ, губи…
- Да. Това правило важеше и когато БСП на предишните избори взе решение за участие във властта. Очевидно в БСП се създаде един инстинкт за участие във властта на всяка цена. Той се прояви и при участието в кабинета с „Продължаваме промяната“.

- В кабинета „Петков“, където БСП имаше участие….
- И всичко това постепенно, постепенно – тази безпринципност в прокарването на политиката в името на властовата реализация – обезкърви БСП и я доведе до това състояние.

- Да се върнем към победата на Румен Радев. Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред новото управление? В каква ситуация се намира държавата?
- На първо място – икономиката. На второ място – енергетиката. В момента цените на енергоносителите са сериозно предизвикателство. България трябва да погледне как може да използва наличните си енергийни ресурси – особено в областта на топлоцентралите и атомната енергетика – така, че да не изпадне в тежка ситуация нито за населението, нито за бизнеса. Новото управление трябва да даде и отговор на обществените нагласи за една по-умерена външна политика, която да се съобразява не само с тези нагласи, но и с обективните интереси на българските граждани. В кампанията темата русофили–русофоби се превърна във водеща, което не е редно. По-важният въпрос е от какво имат интерес българските граждани, при условие че България е член на Европейския съюз.

- Чухме ясно от Радев, че ориентацията към ЕС и НАТО не се поставя под съмнение. Но трябва да се гледа и към Русия…
- Трябва да се гледа и към Русия, но през призмата на нашите интереси, а не само през идеологически противопоставяния. Трябва ни политика, която поставя на първо място интересите на хората тук, на Балканите, и една по-отворена външна политика. Виждате, че в Европейския съюз все повече държави – и големи, и малки – вървят в тази посока. Не говоря само за Унгария и Словакия, защото виждаме вече каква е позицията по определени въпроси на Испания и Италия. Трябва да гледаме и към традиционно добрите си отношения с Китай.