Ще замени ли юанът долара като водеща световна резервна валута! Деан Тодоров пред ФАКТИ

Геополитическите сътресения и нарастващото напрежение в световната икономика все по-често поставят въпроса за бъдещето на долара като водеща резервна валута. На този фон китайският юан постепенно разширява ролята си в международната търговия и финансовите отношения, а темата за дедоларизацията отново излиза на преден план. Доколко тези процеси са реална промяна и може ли юанът да се превърне в алтернатива на долара… Пред ФАКТИ говори Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.

- Г-н Тодоров, доколко кризата около Иран може да се разглежда като катализатор за промени във валутния баланс в света?
- Кризата с Иран не променя рязко световния валутен баланс, но действа като катализатор, който ускорява вече съществуващи процеси. При всяко геополитическо напрежение инвеститорите традиционно се насочват към активи, деноминирани в щатски долари, и този случай не е изключение. По-интересното сега е, че поскъпването на долара остава сравнително ограничено, докато други валути започват да печелят позиции, най-вече китайският юан. Кризата прави по-видима една по-широка тенденция: търсене на алтернативи в международната финансова система, без това да означава, че доминацията на долара е непосредствено застрашена в краткосрочен план.

- Посочвате, че при геополитически кризи инвеститорите традиционно се насочват към долара – защо този път реакцията е по-умерена?
- Доларът продължава да се ползва с много силна структурна подкрепа. Това, което е различно сега, е, че поскъпването му е сравнително ограничено и паралелно с това се вижда движение в полза на други валути, най-вече юана. С други думи, реакцията остава типична, но вече не е толкова еднопосочна, колкото в предишни периоди на напрежение. Това подсказва, че пазарите започват да отчитат и наличието на алтернативни канали за разплащане и резервиране на стойност, макар и все още в ограничен мащаб.

- Според анализа юанът започва да печели позиции – това временна тенденция ли е, или началото на по-дългосрочен процес?
- Процесът е по-дългосрочен. Китай от 2008 г. насам системно се стреми да интернационализира валутата си и да изгради частично алтернативна финансова система. Имало е и неуспехи, но има и реален напредък:

сега около 23% от търговията със стоки и 30% от вноса на услуги на Китай вече се осъществяват в юани.

Тоест не става дума само за временна реакция на една криза, а за процес, който се развива постепенно и се подкрепя от търговията, финансирането и изграждането на международна инфраструктура за юана.

- Подчертава се ролята на военната мощ на САЩ за доминацията на долара – означава ли това, че валутната система е по-скоро геополитическа, отколкото икономическа?
- Валутната система е както икономическа, така и геополитическа. Анализът ясно показва, че водещата роля на долара се подкрепя от два структурни фактора. Първият е икономически: външният дефицит на САЩ и начинът, по който долари се вливат в световната икономика и след това се връщат към американски активи. Вторият е геополитически: има положителна зависимост между дела на долара във валутните резерви на една страна и нейните военни връзки със Съединените щати. Така геополитическата мощ остава тясно свързана с валутната доминация.

- Доколко реалистична е идеята за дедоларизация, предвид че тя се обсъжда вече повече от десетилетие?
- Анализът е доста умерен по тази тема. От 2008 г. насам дедоларизацията е повтаряща се тема на финансовите пазари, но реалният ѝ мащаб остава ограничен. Само две държави активно следват този път по предимно политически причини:
-- Русия, от 2014 г. насам, с цел да смекчи ефекта от американските санкции след анексията на Крим
-- Китай, който се стреми да интернационализира валутата си и частично да изгради алтернативна финансова система
По-реалистичен остава сценарият за частична дедоларизация в отделни региони, особено чрез насърчаване на търговията в юани и чрез използването на юана от държави, които искат да ограничат експозицията си към американски санкции.

- Китай активно насърчава използването на юана в международната търговия – кои са основните ограничения пред това той да се превърне в истинска резервна валута?
- Най-важното ограничение са ограниченията върху движението на капитали. Опитите на Китай да развие офшорни финансови пазари и да либерализира системата си са били ограничени от постоянен контрол върху капитала, политическа намеса в корпоративното управление и от рязката тройна девалвация на юана през 2015 г., която подкопа доверието на инвеститорите. Китай има амбиция и изгражда инфраструктура, но за да се превърне юанът в истинска водеща резервна валута, е необходимо много по-високо доверие, по-дълбока финансова либерализация и по-свободно движение на капитали.

- Как оценявате предложението на Иран за разплащания в юани – символичен жест ли е, или реална промяна в глобалните финансови практики?
- По-скоро бих казал, че на този етап то е символично като мащаб, но показателно като посока. Предложението е пример за нарастващото възприятие за юана като потенциална алтернатива на щатския долар и като „устойчива на санкции“ валута. Тоест самото предложение не означава, че глобалните финансови практики вече са се променили из основи. Но е важен сигнал, защото показва как геополитиката може да ускори използването на юана в конкретни търговски и финансови отношения, особено от държави, които търсят дистанция от американската финансова система.

- Анализатори посочват, че юанът може по-лесно да изпревари еврото, отколкото долара – какви са слабостите на еврото в този контекст?
- Според анализа причините са две. Първо, финансовите пазари в евро са по-малко ликвидни и по-слабо интегрирани в сравнение с американските. Второ, приносът на еврозоната към глобалния растеж намалява по-бързо от този на Съединените щати, което отслабва позицията на еврото в международната парична система. Тоест слабостта на еврото в този контекст не е свързана с внезапен срив, а с по-ограничена дълбочина и интеграция на пазарите, както и с по-слаб относителен растежов профил. Именно затова за Китай може да се окаже по-лесно да изпревари еврото, отколкото долара.

- Ако погледнем напред – как ще изглежда световната валутна система след 10 години: ще остане ли доминирана от долара, или ще видим по-многополюсен модел?
- Ако се придържаме строго към анализа, най-вероятният отговор е: доларът ще остане доминиращ, но системата може да стане по-многополюсна. Крайната цел на Китай не е непременно да замени долара като водеща световна резервна валута и подобен сценарий остава малко вероятен, докато са налице ограничения върху движението на капитали. В същото време е напълно възможно юанът да разшири значително ролята си в търговията, особено в Азия, и да се утвърди като по-силна алтернатива за държави, които искат да ограничат експозицията си към американски санкции. Така че след десет години е по-вероятно да видим не край на доларовата доминация, а по-плуралистична система, в която юанът има по-видимо място, а дори би могъл да се превърне във втората най-търгувана валута в света.