Преди 10 години екип от опитни лесовъди започва бавния и сложен процес по възстановяване на крайречни гори в защитена зона „Река Марица“ в Пловдивско. Намирането на терен отнема две години заради редица административни трудности. От лесовъдска гледна точка задачата също е предизвикателство – целта е да бъдат премахнати хибридни видове топола, използвани за индустриален дърводобив и да бъдат заменени с 6-7 местни вида, подходящи за местните условия и устойчиви на изменението на климата. Засаждането и последващата грижа за близо 57 000 фиданки от различни видове също е сложно и продължава няколко години – с отстраняване на плевелите, разрохкване на почвата, поливане и др.
Въпреки предизвикателствата, днес на около 140 декара в местностите Мерич орман и Гущерова одая в Пловдивско растат гъсти крайречни гори от летен дъб, полски бряст, бял бряст, полски ясен, черна елша, бяла елша и черна топола. А успеха на начинанието дължим на Регионалната дирекция по горите (РДГ) в Пловдив, която ръководи дейностите в партньорство с Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и WWF България.
Възстановяването е съфинансирано по програма LIFE на Европейския съюз и е съпроводено с възстановяването на около 100 декара крайречни гори в защитена зона „Мартен-Ряхово“ в Русенско под ръководството на РДГ „Русе“ в партньорство с Държавно ловно стопанство „Дунав“. И там плантации от хибридни тополи за бързо производство на дървесина са заменени с местни видове – черна топола и бяла върба, които са по-устойчиви на местните условия.
На 7 април представители на горските институции и WWF бяха на терен в местност Мерич орман до с. Маноле, Пловдивско, за да отбележат 10-ата годишнина от възстановените гори. Събитието беше част от официалната програма на Седмицата на гората, която празнуваме вече повече от век през първата пълна седмица на април.
„За мен най-голямото вдъхновение е това, че горски институции, природозащитни организации, научни, бизнес и местни общности в лицето на Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите в Пловдив и Русе, държавните горски и ловни стопанства ДГС Асеновград и ДЛС Русе, ние от WWF, местни общности и училища се обединихме под общата кауза да възстановим тези ценни местообитания. И резултатът е налице – днес по поречието на Марица и Стряма в Пловдивско и на Дунав в Русенско имаме прекрасни гори, които децата, участвали в залесяването, наричат „нашата гора“ – и това е най-ценното.“ Това каза Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ на WWF.
Дом за дивите животни, щит за хората
Крайречните гори са сред най-ценните и редки местообитания у нас. В контекста на променящия се климат, те ще стават все по-важни, защото забавят скоростта и разрушителната сила на водата при поройни, интензивни валежи, които водят до наводнения и се очаква да зачестят заради изменението на климата.
Крайречните гори ни пазят не само от наводнения. Те пречистват водата, защитават бреговете от ерозия, предпазват речното дъно от вкопаване и така помагат да се запази нивото на подпочвените води в кладенците. Крайречните гори също така са дом на стотици видове растения и животни – като синявици, патици, корморани, фазани, кълвачи, ястреби, сърни, зайци, лисици, язовци – затова не случайно са сравнявани с екваториалните джунгли. От тяхното състояние зависи и видовото разнообразие и количеството на рибата. Една възстановена крайречна гора помага разпокъсаните като острови горички в равнината да се свържат и превърнат в по-голям дом за биоразнообразие.
Крайречните гори са сравнявани с екваториалните джунгли заради богатото си биоразнообразие. По време на разходката беше забелязан ням лебед (на снимката) и малък корморан. Чуваха се и фазани, червеногръдки, сиви овесарки, кълвачи и синегушка. Снимка: инженер Цветомир Цолов.
От плодородни земеделски земи до изчезващи екосистеми
Крайречните гори са сред най-редките и увредени от човешка дейност местообитания на планетата. Причината е, че още от древността са сред най-привлекателните за заселване и земеделие, защото са плодородни и лесно се обработват. Затова и площта им постоянно намалява. През последните 200 години Европа е изгубила 80% от тези местообитания.
През 50-те години в България започва най-интензивното модифициране на този тип гори, защото се е смятало, че крайречната растителност пречи на отока на водата и увеличава риска от наводнения. Проучванията през последните 50 години показват, че обратното е вярно – по-голям риск носи отстраняването на растителността, дигирането и изправянето на речните корита.
Заливните гори обаче остават сред най-застрашените местообитания в България. Те заемат под 1% от горските територии и продължават да бъдат под натиск. Основните заплахи пред тях са изсичането на дърветата, за да се освободи място за земеделие, добивът на инертни материали за строителство, който изменя речното корито и нивото на подпочвените води, нерегламентираните сечи, създаването на плантации от хибридни видове за бързо производство на дървесина и др.
