България е отчела ограничено и еднократно повишение на инфлацията при въвеждането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за общата валута нараства, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Ройтерс, цитиран от БТА.
По думите му ефектът върху инфлацията е в диапазона от 0,3 до 0,4 процентни пункта и е съпоставим с опита на Хърватия. Инфлацията в страната се забави до 2,3 на сто през януари спрямо 3,5 на сто месец по-рано и като цяло следва тенденциите в еврозоната.
Радев отбеляза, че подкрепата за еврото се е увеличила след присъединяването – до 54 на сто сред домакинствата при 45 на сто преди това, докато в бизнес средите тя достига около 70 на сто. По думите му геополитическата обстановка, включително войната в Иран, може допълнително да засили положителните нагласи заради усещането за по-голяма икономическа защита.
Управителят на БНБ, който е член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), предупреди, че рисковете пред инфлацията в еврозоната се увеличават заради поскъпването на енергията и нарастващата несигурност.
„Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока“, посочи той, като добави, че вероятността от по-негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок.
Според Радев съществува риск домакинствата и бизнесът да коригират инфлационните си очаквания по-бързо, което може да доведе до вторични ефекти като нарастване на заплатите и цените и до формиране на инфлационна спирала.
Той подчерта, че Европейската централна банка трябва да бъде готова да реагира своевременно, включително с повишаване на лихвените проценти, ако се появят признаци за траен ценови натиск.
По думите му към момента инфлационните очаквания остават относително стабилни, но обстановката е силно динамична и податлива на бързи промени. „Ако шокът продължи и започне да се пренася върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, каза Радев.
Той отбеляза, че пазарите вече калкулират повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през годината, като първото се очаква през юни.
Европейската централна банка ще следи внимателно динамиката на инфлацията, цените на енергията, икономическите нагласи и развитието на конфликта в Близкия изток, като тези фактори ще бъдат ключови за бъдещите решения по паричната политика.
Радев допълни, че еврозоната влиза в настоящата ситуация от по-стабилна позиция в сравнение с 2022 г., но предупреди, че евентуални държавни субсидии могат да засилят инфлационния натиск.
