Правилният отговор днес не е свръхреакция, а последователност - в макроикономическата политика, във фискалните решения, в институционалната посока и в дългосрочните усилия за подобряване на производителността и конкурентоспособността. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на бизнес закуска "Икономически перспективи пред България през 2026", организирана от Американската търговска камара в България. В срещата участва също служебният министър на финансите Георги Клисурски.
Ако останем дисциплинирани в тези области, България ще бъде в добра позиция не само да поеме текущия шок, но и да излезе от него по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре подготвена за следващия етап на растеж, каза управителят на БНБ.
Радев коментира, че предстоящият период вероятно ще остане труден - външните шокове няма да изчезнат, волатилността на енергийните пазари ще продължи, геополитическата несигурност ще продължи да оформя средата. Той отбеляза, че икономическият ефект от шоковете никога не се определя само отвън, а зависи и от това какво правим у дома - от качеството на институциите, от дисциплината на политиката и от способността на фирмите да се адаптират.
В периоди на повишена несигурност качеството на вътрешната политика става още по-важно, каза Радев, отбелязвайки, че колкото по-нестабилна става външната среда, толкова по-предсказуема трябва да бъде вътрешната. По думите му това важи особено за България, която е малка и отворена икономика и това е един от двигателите на нашия растеж и конвергенция. Той обаче обясни, че това също означава, че сме по-изложени на отслабване на външното търсене, на търговски сътресения и на внесени ценови шокове. Тъй като България остава една от по-енергоемките икономики в Европа енергийните шокове ни засягат по-пряко - чрез производствените разходи, инфлацията и конкурентоспособността, посочи той.
Затова според Радев в тази среда политиката трябва да се фокусира върху три приоритета. Първият е фискалната политика да остане дисциплинирана, каза Радев, обяснявайки, че тя трябва да запазва буферите, а не да ги отслабва допълнително. Това е още по-важно днес именно, защото част от тези буфери вече бяха използвани през последните години, каза той. По думите му това означава необходимост от надеждна средносрочна фискална рамка и избягване на мерки, които носят краткосрочно облекчение, но създават по-дългосрочна нестабилност. Когато е необходима подкрепа, тя трябва да бъде целева, временна и ефективна, посочи Радев.
Урокът от последните години не е, че фискалната политика трябва да бъде пасивна. Урокът е, че тя трябва да бъде по-добре насочена, каза управителят на БНБ. По думите му широкообхватните мерки често изглеждат политически привлекателни, но икономически могат да бъдат скъпи и понякога контрапродуктивни, особено когато поддържат търсенето по начин, който засилва инфлационния натиск. Въпросът не е дали държавата трябва да действа, а дали тя действа по начин, който защитава стабилността, вместо постепенно да я подкопава, каза още Радев. Той добави, че за бизнеса предсказуемостта е важна, защото стабилната макроикономическа среда не е просто цел на публичните финанси, тя е част от инвестиционния климат.
Димитър Радев отбеляза важността на подобряване на бизнес средата, добавяйки, че тя е част от икономическата политика. Когато разходите нарастват и маржовете са под натиск, пречките в бизнес средата стават още по-скъпи. Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна реформа - то е част от макроикономическия отговор, каза Радев. Намаляването на административната тежест, подобряването на институционалната ефективност, укрепването на върховенството на закона и повишаването на предвидимостта на регулациите имат пряк икономически ефект. Те намаляват разходите за правене на бизнес, подобряват планирането и подкрепят инвестициите, каза още управителят на БНБ. Той добави, че това е важно за местните компании и за международните инвеститори, защото по думите му в свят, в който капиталът става все по-избирателен, качеството на институциите не е второстепенен въпрос - то е част от инвестиционната привлекателност.
В дългосрочен план устойчивостта не може да бъде изградена основно чрез компенсиране. Тя трябва да се изгради чрез адаптация, каза още Димитър Радев. Той обясни, че това означава по-добра инфраструктура, повече дигитализация, повече иновации, по-висока ефективност и по-силен растеж на производителността.
Един от най-ясните примери за това как стратегически политически избор може да засили както краткосрочното доверие, така и дългосрочната устойчивост, е присъединяването на България към еврозоната, каза още Радев. Той посочи, че членството ни в еврозоната не заменя необходимостта от провеждане на национална политика, но укрепва рамката, в която тази политика функционира. То повишава доверието, намалява несигурността, подкрепя доверието на инвеститорите и задълбочава финансовата интеграция, каза Радев.
За финансовата система ползите са също толкова важни, а за частния сектор това се превръща в нещо много практично - по-предсказуема среда, в която дългосрочните решения могат да се вземат с по-голяма увереност, каза Димитър Радев, добавяйки, че в свят като днешния предсказуемостта сама по себе си се превръща в конкурентно предимство.
