Кардиоонкологията в България: спасяваме пациенти, но сърцето остава без защита… Проф. Лилия Демиревска пред ФАКТИ

Кардиоонкологията се утвърждава като една от най-бързо развиващите се медицински области, но в България тя все още остава недооценена и недостатъчно развита. Съвременните противотуморни терапии значително увеличават преживяемостта на пациентите с рак, но често водят до сериозни сърдечно-съдови усложнения. Това поставя нови предизвикателства пред лекарите и изисква тясно сътрудничество между кардиолози и онколози. От 3 до 5 април 2026 г. във Военномедицинска академия (ВМА) ще се проведе национална кардиоонкологична конференция по темата за кардиоонкологията. Събитието се организира от Дружеството на кардиолозите в България със съдействието на ВМА. Как се справяме… Пред ФАКТИ говори проф. Лилия Демиревска – член на УС на Дружеството на кардиолозите в България, председател на работната група по кардиоонкология към него и част от екипа на Клиника по кардиология на ВМА.

- Проф. Демиревска, защо и какво налага кардиоонкологията да се развива толкова динамично през последните години?
- Съвременната противотуморна терапия значително повиши преживяемостта на онкологично болните. В същото време обаче част от тези терапии водят до сърдечни увреждания и могат да причинят практически целия спектър от сърдечно-съдови усложнения – от функционални нарушения до сериозни и дългосрочни кардиологични проблеми. Именно тук е мястото на кардиоонкологията – като интердисциплинарна област, която има за цел да намали риска от тези усложнения чрез активно проследяване на пациентите и прилагане на съвременни профилактични и терапевтични подходи.

- Какви тумори развива сърцето…
- Туморите на сърцето са изключително редки – срещат се приблизително при 1 до 30 случая на 100 000 души. Те се разделят на първични и метастатични. Най-честият първичен тумор на сърцето е миксомът, който обикновено е доброкачествен, но може да доведе до сериозни клинични прояви в зависимост от локализацията си.

- Къде се пресичат сърдечните и онкологичните проблеми, когато говорим за кардиология?
- Сърдечните и онкологичните заболявания се пресичат на няколко нива. На първо място, те „споделят“ общи рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, захарен диабет и други, което означава, че пациентите с онкологични заболявания често имат и повишен сърдечно-съдов риск още в началото.
Освен това част от противотуморните терапии могат не само да причинят директно токсично увреждане на сърдечния мускул, но и да повлияят сърдечния риск индиректно – например чрез повишаване на нивата на холестерола, артериалното налягане или чрез провокиране на съдови спазми. Всичко това прави лечението на онкологично болния комплексен процес, който изисква тясно сътрудничество и координация в рамките на мултидисциплинарен екип.

- Кои са най-честите кардиотоксични ефекти от съвременните противотуморни терапии, които наблюдавате в практиката?
- Най-честите кардиотоксични ефекти от съвременните противотуморни терапии, които наблюдаваме в практиката, включват развитие на сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и различни видове аритмии, част от които могат да бъдат животозастрашаващи.
Нерядко се срещат и исхемична болест на сърцето, както и тромбоемболични усложнения – дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия. В определени случаи може да се развие и миокардит.
Тези усложнения изискват активно проследяване и своевременно поведение с цел ограничаване на риска и подобряване на общата прогноза за пациента.

- До каква степен българската здравна система е подготвена да открива и контролира тези усложнения навреме?
- За съжаление, към момента в българската здравна система няма ясно регламентирани изисквания за проследяване на сърдечните усложнения при онкологични пациенти. Ефективният контрол в тази област изисква допълнителни ресурси – както за изследвания като ехокардиография, специфични образни методи и биомаркери, така и за разработване на алгоритми за поведение, съобразени с нашите условия.
Наред с това липсват и достатъчно подготвени специалисти в сферата на кардиоонкологията. Поради тези причини на този етап кардиологичното проследяване на пациентите често остава въпрос на лична инициатива и професионален ангажимент на отделни лекари.

- Какви са най-ефективните подходи за профилактика на сърдечните увреждания при онкологично болни пациенти?
- Най-ефективните подходи включват задълбочена предварителна оценка на сърдечно-съдовите рискови фактори и наличните заболявания още преди започване или паралелно с началото на противотуморната терапия. Това позволява ранно идентифициране на пациентите с повишен риск и индивидуализиране на терапевтичния подход. В хода на лечението пациентите се проследяват по различни протоколи, съобразени с вида на прилаганата противотуморна терапия и индивидуалния им риск.

- Работят ли достатъчно тясно кардиолози и онколози у нас, или все още има липса на координация?
- За съжаление, все още малко болници в България работят в условията на реално тясно сътрудничество между кардиолози и онколози. Липсата на структурирани кардиоонкологични екипи води до известна фрагментация в грижата за пациентите. ВМА е пример за добра практика в това отношение – при нас рисковите пациенти се обсъждат индивидуално, като решенията се вземат в мултидисциплинарен екип. Така се определя най-подходящото поведение както по отношение на онкологичното лечение, така и на сърдечно-съдовото състояние на пациента.

- Как са дефинирани кардиоонкологичните проблеми в Здравната каса. Има ли такива клинични пътеки и как се финансират?
- Към момента в рамките на Здравната каса липсва ясно дефинирана визия за кардиоонкологичните проблеми, а оттам и за възможните решения.

- Пред какви предизвикателства е изправена кардиоонкологичната грижа в България?
Към момента кардиоонкологичната грижа в България все още не е утвърдена като стандартна част от лечението на тези пациенти. Отделни болници полагат усилия да изградят такава практика, но често това се случва за сметка на самите лечебни заведения. Това е и една от причините част от необходимите допълнителни изследвания за адекватно проследяване да не се прилагат рутинно.