В разгара на предизборната кампания темата за възможните коалиции и конституционните промени е отново на дневен ред. Искането на президента Румен Радев за мнозинство от 2/3 в парламента предизвика остри политически реакции. Какво се случва в ПП-ДБ… Пред ФАКТИ говори политическият PR експерт Диана Дамянова.
- Г-жо Дамянова, вече сме в предизборна кампания. Как тълкувате искането на Румен Радев за 2/3 мнозинство в парламента – политически натиск или стратегически ход за стабилност?
- Като детска мечта го тълкувам, защото никакви данни няма, че ще се случи. И второ, което е много важно – това никъде в света не случва, освен в държави с пълна липса на демокрация. В цял свят вече коалиции се правят много трудно. Те са крехки, социалната мрежа направи хората още много по-осведомени. В резултат на това изборът е много разширен. Хората не могат да бъдат облъчени единствено от екраните на телевизорите. В резултат на това в цял свят има много тежки коалиции. Аз разбирам – това е пропаганден ход: „дайте ми 2/3“. Въпросът е дали Радев ще има и половината, което аз смятам, че няма да има – говоря за 121 депутата. Думите му са чиста пропаганда, която не е свързана с много устойчива теза, защото е очевидно, че няма как да стане в момента.
- Искането за 2/3 е свързано с възможността да се правят промени в Конституцията. Готови ли сме за такива промени?
- Като цяло целта от 2/3 е разумна, защото българската Конституция има много промени, които трябва да се направят. Едно от тях е изборът на Висш съдебен съвет, който няма защо да крием, че блокира по-нататъшния път към някаква съдебна реформа. Не знам дали виждате, че съдебната реформа в България се тълкува към този момент само като смяна на хора. Това е нещо, което създаде като представа Кирил Петков, който виждаше промяната като „смени човека“, но „вече човекът, като е от нашите или е преминал през неговата система за проверка на интегритет, значи е свестен“. Истината е, че човеците са податливи и трябва да съществува по-сериозна система, която да контролира съдебната система. Аз вярвам, че в съдебната реформа трябва да бъдат включени самите хора от съдебната система. Аз съм много против този вой, който се надава и по телевизорите, и по всички медии, колко е ужасяваща съдебната система.
В нея може би 80–90% са почтени хора, които просто се ужасяват от натиска, на който са подложени.
Ако говорим за промени и 2/3 мнозинство в парламента, аз бих направила списък и на други промени в Конституцията, които са належащи, защото българската Конституция беше направена в един критичен момент, нямаше консенсус по редица въпроси и тя в момента не е напълно адекватна към действителността. Но с или без промяна на Конституцията – 2/3 са необходими. И тези 2/3 трябва да бъдат постигнати с консенсус. И няма да ги постигне нито една, нито две, а може би и нито три партии.
- А как този ход на Радев се отразява на имиджа му като обединител или като фактор за допълнително напрежение?
- За мен това е чисто пропаганден ход на Радев, след като „Продължаваме промяната“ поискаха мнозинство от 121 депутати. Радев може да поиска да има 404 депутати – това е логично. Пропаганди, които нямат никакво значение. Той иска да внуши, с абсолютно право, че са необходими 2/3, но пък аз искам да му внуша, че тези 2/3 ще трябва да ги постигне със сложни коалиции.
- Споменахте „Продължаваме промяната“. Там се случиха интересни събития. След изгонването на Явор Божанков, може ли да се каже, че вече Асен Василев консолидира пълен контрол върху партията?
- От самото начало, когато се направи тази партийна сговорка, или каквото е там – коалиция ПП-ДБ, това беше въздушен танц, който се роди на „крилете на победата“ на база участието на хора в служебните кабинети на Радев. Още от началото „Демократична България“, с двете си партии вътре, беше леко подчинена. И това подчинение се засилва, засилва и засилва. И според мен Асен Василев върви към едноличен лидер на тази коалиция. Това няма как да бъде официализирано, защото те все пак са различни партии. Те са длъжни да седят заедно, защото, виждате, каквито и резултати да вземем – социологията показва, че ако те се разделят на три партии, каквито са, няма да ги има в парламента. Затова те са в много тежка ситуация. От една страна са обречени да живеят заедно, от друга страна не могат да се понасят, от трета страна Асен Василев налага волята си над „Демократична България“ и така, в една мъка си живеят. И ще чакат Радев да ги покани като миноритарен партньор, защото на Радев безспорно няма да му стигнат гласове да управлява сам.
- Чухме Асен Василев да казва, че не вижда коалиция между „Продължаваме промяната“ и проекта на Румен Радев – поне като заявка. Как тълкувате това?
- Тук има един страхотен „порок“ – и той не е от сега. Още след Царя се появи, защото коалицията се превърна в дума, която не предизвиква много уважение. И в България политиците крият с кого евентуално биха влезли в коалиция след изборите. Държат се така, сякаш българският парламент има 685 депутата.
Защото виждаме как „Продължаваме промяната“ ще има 121 души, 166 ще има Румен Радев… Така че доста се разширява парламентът. (усмихва се)
И сега всички партии на този етап не казват с кого биха влезли в коалиция, убедени, че съобщенията, че биха влезли в коалиция с еди кой си, ще им нанесат вреда. Сега, за „Продължаваме промяната“, влизането в коалиция с Радев няма да им нанесе вреда – то ще ги унищожи. Това ще е последният рубеж. Защото проектът на Радев е единствената партия, с която те не са били в коалиция. Но мисля, че електоратът на „Продължаваме промяната“ това вече няма да го понесе. Така че те правилно не го казват. Но те са партия, на която аз съм участвала в създаването. Какво стана после е друго. Но те ще приемат протегната ръка на Радев, ако той направи такъв жест.
- „Демократична България“ в каква позиция са в тази коалиция? Чухме от Асен Василев, че Явор Божанков трябва да бъде изгонен от листите, за да подпише листите – и това се случи…
- Асен Василев е човек с характер. Там има личностен елемент – той има доминиращ характер. И второ, той е наистина в състояние да каже „няма да подпиша“ и да блокира явяването на изборите. В ДБ го знаят. И затова в крайна сметка преглъщат много – а е смешно. Първо ще вкарат Божанков през тях, после го издигнаха – нали мина процедура да бъде номиниран от структури, говоря за „Демократична България“. Сега друг е въпросът за характеристиките на Божанков, защото, с всичките ми симпатии към него – а аз имам симпатия, но той е политическа „пчеличка“. Бил е къде ли не. В този смисъл „Демократична България“ е последното място, където той би следвало да се намира, защото той е доста ляв човек, а „Демократична България“ би трябвало да е дясна партия. „Демократична България“ беше дясна, преди да се подчини на левите политики на „Продължаваме промяната“. Така че в ПП-ДБ имаме спор на волята – и волята на Асен Василев сега победи, а и винаги ще побеждава в техните спорове.
- Как подобни вътрешни конфликти влияят на доверието на избирателите на „Продължаваме промяната“? Какви сигнали показват те?
- Политическата загуба в „Продължаваме промяната“ е загубата на Лорер, а не загубата на Божанков, защото Лорер е създател на „Продължаваме промяната“. Както се казва, в съвременния Запад всяка партия има нужда от своя „евреин“. „Продължаваме промяната“ имаше добър избор в лицето на Лорер. Лорер е не само създател, а и инициатор на всичко случило се в „Продължаваме промяната“. Когато Кирил Петков и Асен Василев се дефинираха като служебни министри, ние двамата с Лорер направихме подготовката за кампанията. Лорер има изключителен принос във всичко. След това, по някаква причина, в която няма да влизам в детайли, той беше подценен от своята партия. Лорер е политическата загуба в тази ситуация.
Не мисля, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще излязат извън своите гени – до своите 300 000 души.
Това е, както казваше Вежди Рашидов, „жълтопаветната електорална маса“ на България. На тях, каквото и да направят – видяхме, че не им повлия и кошмарът в Петрохан, та едва ли ще им повлияе отлъчването на някакъв Божанков.
- Въпросът е как ще стигнат до 121 депутата, за които говорят?
- Тук ще ви отговоря много точно – никак няма да стигнат. Въпросът е дали ще имат 31 депутата. Те са сведени до ядрото си и всички подобни турбуленции ги демобилизират и откъсват от тяхната лъскава опаковка, най-вероятно в полза на Радев.
- И да се прехвърлим към нещо друго – Владислав Горанов е водач на листата на ГЕРБ във Варна. Човек, от когото Борисов се отказа преди три години заради включването му в списъка „Магнитски“ и каза, че не го познава. А сега Горанов води листа. Как гледате на това?
- Чисто професионално гледам на това като един пореден момент, в който Борисов си сменя мнението по някакъв въпрос. По-точно – сменя това, което казва по даден въпрос, защото неговото мнение е едно, а той непрекъснато се опитва да казва това, което ще го направи симпатичен на някаква маса. Истината е, че конкретно в случая с Горанов – неговото „намагнитване“ е плод на много информация, стигнала до САЩ от България. Не знам каква част от нея е вярна или не, но Борисов в този момент сваля риска от „Магнитски“ и казва: „Мен това не ме интересува, аз ще играя с него“. Много интересен ще бъде резултатът – дали градът ще го приеме, дали няма да се получи дупка в избирателната урна на ГЕРБ. Ще разберем. И тогава ще разберем какво всъщност е отношението на хората от ГЕРБ към цялата операция „Магнитски“.
