Има ли директна заплаха за Европа и риск от мигрантски натиск заради войната в Близкия Изток? В студиото на „Добро утро, Европа“ гостува полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете.
Ескалацията на войната в Близкия изток поставя под риск ключови енергийни маршрути и може да има сериозни последствия за Европа. Според полк. Миланов една от най-уязвимите точки е Ормузкият пролив. „Той е много важна артерия, по която се изнася около 20% от световния петрол“, посочи експертът. По думите му продължителен конфликт в региона би имал не само икономически ефект, но и сериозни геополитически последици.
Миланов предупреди и за потенциална нова миграционна криза, ако конфликтът се задълбочи. „Миграционна вълна може да надмине сирийската криза през 2015 година“, заяви той. Според изчисленията му дори малък процент от населението на Иран, което е около 90 милиона души, може да доведе до стотици хиляди хора, насочени към Европа. „Ако 500 хиляди тръгнат в нашата посока, единственото направление е през Турция към Гърция и България“, предупреди Миланов.
Ние трябва да предприемем съответните мерки, а не да чакаме последния момент. Нашият капацитет е за 6-10 хиляди души, и то в крайни, критични условия. Така че трябва внимателно да се следи обстановката и да се предприемат превантивни мерки. Необходимо е взаимодействие с Турция за опазване на границата.
Също така не бива да се пренебрегва необходимостта от взаимодействие с европейските институции, както и с НАТО и ЕС.
По думите му дроновете се превръщат във все по-важен инструмент във военните конфликти. Миланов обясни, че ефективната защита изисква опит и комплексни системи за откриване и неутрализиране. Той подчерта, че опитът от войната в Украйна показва как могат да се противодействат подобни атаки. Според него защитата от дронове изисква многослойна система – откриване, вземане на решение и неутрализиране на заплахата.
Първата фаза е откриването на дроновете. Втората фаза е вземането на решение – тоест трябва да се прецени дали този дрон е наш, каква задача изпълнява, дали използването му е регламентирано и дали представлява опасност за летището. Ако си представим зоните около летището, те са няколко – три или четири. Дронът трябва да бъде засечен още във външната зона и до момента, в който достигне вътрешната зона, трябва да бъде свален.
Тоест решението трябва да се вземе за много кратко време. Преди това време беше между три и четири минути, а сега за по-малко от минута трябва да се вземе решение как да му се въздейства, защото тези малки дронове, първо, не се засичат лесно, и второ – се движат със скорост от 150 до 300 км/ч.
Миланов предупреди, че България все още няма цялостна система за защита срещу подобни заплахи. „Необходимо е да имаме една цялостна концепция, национална стратегия за защита от дронове“, заяви той.
Трябва да се регламентира начинът на използване на дроновете във всички области. Например един дрон, който тежи 249 грама, всеки може да придобие и не е необходимо да го регистрира. Но когато е от 250 грама нагоре, той вече трябва да се регистрира. Това обхваща целия процес – от регистрацията, през използването – как, от кога и къде се използва.
Той обясни, че към момента отделни обекти от критичната инфраструктура сами осигуряват защита, което не е достатъчно. „Аз не бих казал, че се чувствам защитен, защото няма пряка заплаха, но това не означава, че няма заплаха“, каза още експертът. Според него страната трябва бързо да приеме ново законодателство и да изгради интегрирана система за противодействие на дронове.
Нямаме една единна система, което е сериозен проблем. Необходимо е да имаме цялостна концепция – национална стратегия за защита от дронове. Тази национална стратегия трябва да бъде приведена в изпълнение. Трябва да се създаде интегрирана система за противодействие и борба с дронове, която да покрие въздушното пространство над България и да защитава военните обекти, критичната инфраструктура и населението.
