Американският президент Доналд Тръмп заяви, че няма да има никаква сделка с Иран, освен при „безусловна капитулация“.
Според международния анализатор Мартин Табаков това показва колко амбициозни са целите на Вашингтон в настоящия конфликт.
„Това на първо място ни подсказва колко амбициозен е в своите цели американският президент. Ние помним, че когато започна този конфликт, той постави като основна своя цел смяна на режим“, посочва Табаков.
По думите му още в първите дни на войната американските цели са претърпели известна промяна. Първоначалната идея за директна смяна на режима постепенно е била преформулирана в по-конкретни военни задачи – унищожаване на ракетната и ядрената програма на Техеран, както и отслабване на военноморския му потенциал.
Въпреки това поставянето на цел като безусловна капитулация изглежда твърде амбициозно.
„Вече шести ден от военните действия режимът в Техеран не подсказва с поведението си, че е склонен да приеме такъв тип риторика – даже тъкмо напротив. Всичко, което виждаме на този етап, е в посока на допълнително втвърдяване на режима“, казва Табаков.
Той обаче уточнява, че има индикации, че Иран все пак търси контакт със САЩ.
„Има индикации, че Техеран желае да води преговори с американската страна и че се е опитал да установи контакт с тях – нещо, на което не е било отговорено. Но това, че Иран иска да води преговори, не означава, че ще ги води, съгласявайки се на безусловна капитулация.“
Според Табаков е възможно Вашингтон да приеме резултат, който не включва падане на режима, а промяна в поведението му.
„Това, което е важно за американците и което те могат да приемат като успешен резултат, е по-скоро промяна на поведението на този режим“, обяснява той.
Анализаторът прави паралел със ситуацията във Венецуела, където международният натиск беше насочен към смяна на лидерството, но не и на цялата система.
„Това ни отвежда към сценарий, който вече познаваме от Венецуела – където де факто режимът беше съхранен, а беше сменен само човекът, който да го лидира. Въпросът е, че Иран не е Венецуела и е много по-трудно да се осъществи такъв тип политическо инженерство.“
По думите на Табаков съществува съществена разлика между стратегиите на Вашингтон и Тел Авив.
„Амбициите на Тел Авив са много по-сериозни – в посока на това, че те са готови да водят тази война колкото трябва по-дълго във времето.“
Според него САЩ са по-прагматично ориентирани и биха прекратили военните действия при промяна в поведението на иранския режим.
„За Доналд Тръмп едни такива преговори, ако завършат с промяна на поведението на режима, биха били достатъчни той да преустанови бойните действия.“
За Израел обаче целта е по-радикална.
„Това не е задължително вярно за Израел, който се амбицира не просто да бъде унищожена ракетната и ядрената програма на режима, но и самият режим – като абсолютна гаранция, че политиката на тази държава ще бъде различна.“
Според информация от Белия дом активната фаза на военните действия може да продължи между четири и шест седмици.
„Това ни подсказва в какъв период от време САЩ ще имат най-малкото военната готовност да водят този конфликт, защото става дума и за логистични съображения и за наличието на боеприпаси.“
Табаков подчертава, че военният резултат вече е видим, но политическият – не.
„Военният успех на Израел и на САЩ вече е факт. Въпросът е, че политически още не е налице. Ако има проблем с тази кампания, той е в това, че технологичното преимущество на Тел Авив и Вашингтон на този етап не се претворява в политически успех.“
Според анализатора Иран се опитва да компенсира военните си загуби чрез разширяване на конфликта и икономически натиск.
„Целта е внасяне на допълнителен хаос и разширяване на конфликта, превръщането му в регионален.“
Той посочва, че Техеран плаща висока цена в човешки и материални ресурси и се стреми да накара и противниците си да понесат подобни щети.
„Иран чудесно знае, че плаща изключително висока материална и човешка цена. Единственото, което му остава, е да накара своите противници също да започнат да плащат такава цена.“
Затварянето на Ормузкия проток вече създава сериозни проблеми в енергийните доставки.
„Самият факт, че Ормузкият проток е на практика затворен, създава изключително големи проблеми в дистрибуцията на петрол и природен газ, засега най-вече за Азия.“
Табаков отбелязва, че Китай – основният купувач на ирански петрол – оказва дипломатически натиск върху Техеран.
„Индикациите са, че Пекин оказва силен дипломатически натиск властите в Техеран да допускат танкерите с ирански петрол, предназначени за Азия, да преминават.“
В същото време Русия има двойнствена позиция.
„Самият факт, че се вдигат цените на петрола, автоматично е в полза на режима на Путин.“
Според Табаков страните от региона едва ли ще окажат сериозен натиск върху Вашингтон.
„Честно казано, не мисля, че този сценарий е много реалистичен.“ Той подчертава, че държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нямат желание да участват активно във войната.
„Нито Абу Даби, нито Рияд имат особено желание да влизат в този конфликт в активната му фаза.“ Причината е, че малко преди началото на конфликта те са нормализирали отношенията си с Техеран.
„Те бяха нормализирали отношенията си с Техеран – нещо, което сега, за съжаление, е замразено заради случващото се.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
Източник: btvnovinite.bg
