Българската политическа сцена отново влиза в предизборна спирала, белязана от разочарование, митология и очакване за поредния „спасител“. На този фон Румен Радев се очертава като водеща фигура – вдъхновен от обществената умора от партиите на прехода и от перманентната институционална криза. Същевременно традиционните партии изглеждат в режим на изчакване. ГЕРБ и ДПС мълчат, малките формации са под натиск, особено БСП, където поколенческият разрив поставя под съмнение връзката между ръководство и електорат. ПП–ДБ пък понасят щети от скандали и вътрешни напрежения, които поставят под въпрос лидерството и бъдещата им роля. И какво да очакваме още… Пред ФАКТИ говори ПР експертът Диана Дамянова.
– Г-жо Дамянова, ако ви подам футболна топка, ще я ритнете ли?
– (смее се) Питате ме дали трябва да се прави безумен пиар ли? Не, не трябва да се прави. Изключително безумно е министър-председател да подскача с футболна топка. Когато на човек не му стига какво да каже по същество, преминава към такива изпълнения. Аз бих седнала да говоря, вместо да ритам топка.
– Какво ни показва служебният премиер Андрей Гюров с това, че може да си подритва с Димитър Бербатов? Спортен дух, пиар, широко скроен управляващ…
– Изконна глупост. Това е.
– Как гледате на състава на служебния кабинет? Има вече, ако останем на спортна вълна, „влизане с бутонките“ в някои сектори – визирам МВР, земеделие и правосъдие. Просто активни министри или демонстрация, че искат да свършат работа?
– На този етап е демонстрация, че искат да свършат работа. Конкретно правосъдният министър Янкулов е пуснал цялата пара през свирката. Той е юрист и много добре знае, че това, което е тръгнал да върши със смяната на Сарафов, не се прави за първи път. И други министри са се опитвали. Няма как да го свърши. Янкулов трябва да признае, че невъзможността да бъде сменен Сарафов се дължи на безумното решение по време на „сглобката“ и промените в Конституцията, които направиха така, че за да бъде променен съставът на ВСС, са нужни 165 гласа в парламента. Тогава „сглобката“ си мислеше, че е вечна. Тогава мнозинството Борисов, Пеевски и ПП–ДБ се мислеха, че ще управляват вечно. Когато всичко се разпадна, се оказа, че сега нищо не може да се направи. В този смисъл, пак ще кажа, че правосъдният министър просто е пуснал парата през свирката. Аз също искам да се смени Сарафов, защото не може да има толкова дразнеща фигура, която да концентрира в себе си толкова обществена енергия. Той наистина изигра някаква роля в случая „Петрохан“, като се появи изневиделица и говори, а това впоследствие направи хората още по-подозрителни. Иначе искането за смяната му е основателно. Но е завързано от старото мнозинство ГЕРБ, ДПС и ПП–ДБ. И цялата съдебна реформа стана жертва на тази конструкция.
– Споменахте, че има обществена енергия срещу Сарафов. Тя може ли да промени нещо?
– Не мисля. Панаирите от типа „граждански арест“ само намаляват избирателната активност и отблъскват хората. Дори тези, които са симпатизанти на промяната – визирам тази в съдебната система – са абсолютно скандализирани от това как едни хора нахлуват в институция и се опитват да я нападнат. Утре може на някого да му хрумне да направи граждански арест на шефа на ВИК, а вдругиден – на ръководител на някое ЕРП, и така се създава една недобра тенденция. Фактът, че инициаторът на гражданския арест и министърът на правосъдието са на една и съща снимка, е доказателство, че тези хора наистина пускат цялата пара през свирката. Колкото до министъра на земеделието Христов, не знам… Безспорно е едно – повече време се отделя на правенето на клипове, отколкото на реална работа. Гледах последния му клип, в който размахваше някакви папки и повтаряше „много над цената, много над цената“, но без конкретна фактология. Не е ясно какво точно се случва.
– Предсрочни избори през април, но с Румен Радев на политическия терен. Какви послания чувате от него?
– Не чуваме послания, чуваме мълчание, защото той е, както се казва, новият цар на България и ще говори само когато сметне за нужно. Това е стратегия на Радев, защото ако започне да говори и да показва хората около себе си, вероятно ще започне да губи. Тяхната стратегия е да стоят в анонимност по-дълго. Социологията безспорно му отрежда първото място.
– Да, но Радев няма екип, няма партия, а води с около 10% пред ГЕРБ. Спасител ли се явява? Хората в него виждат надежда, или просто им писна от добре познатите лица в партиите?
– В момента Радев е вдъхновен от добре изиграна митология, плюс разочарование от перманентната политическа криза, плюс някаква надежда, че той е в състояние да изиграе ролята на новия спасител. Нещо, което ни се случва за пети път и никой досега не го е изиграл както трябва. Така или иначе, той безспорно на този етап води. Социологията показва по-висока гражданска активност на тези избори. Но това, което се случва в момента – „Петрохан“ и всичко около него – ще доведе до спад на тази висока активност. Трудно е сега да се направи точна прогноза. Румен Радев и каквото там ще направи като политически проект, ще имат водеща роля в месеците след изборите. Друг е въпросът дали ще успее да направи кабинет. Друг е въпросът дали тези, с които ще го направи, няма да го потопят.
– Колко ще издържи още президентският му ореол?
– Той пада в мига, в който слезеш от президентската сцена – виждали сме го и при предишни президенти. Но понеже това е прецедент, който не се е случвал досега в България – държавен глава да напусне предсрочно мандата си, за да направи политическа партия – вероятно ще издържи по-дълго, отколкото при другите. Проблемът с Радев е, че той не е нова политическа фигура. Той е човек, който девет години е на политическия терен и в този смисъл хората скоро ще започнат да съдят за него по неговите действия. Засега такива действия няма. И затова в тази мъгла той ще спечели изборите, за да може след изборите да стане ясно, че е един като всички останали.
– ГЕРБ и ДПС – чакат да видят повече от Радев, към момента са пасивни и не говорят много. Кога ще започнат ударите?
– Вероятно, когато излязат листите, в които Радев ще покаже хората си. Вижте, имаме една много странна ситуация. Всички „спасители“, които се появиха досега, правеха листи с анонимници. Анонимниците не предизвикват дискусия, защото са неизвестни. Аз лично си спомням как последният „спасител“ в лицето на „Продължаваме промяната“ вкара в листите си 280 напълно неизвестни лица. После се оказа, че по-голямата част от тях не стават за нищо. Но докато са неизвестни, срещу тях няма компромати.
– Да, те просто не са обременени…
– Хората около Румен Радев най-вероятно няма да бъдат неизвестни. И тук вече е неговият залог – дали това ще предизвика обществен разговор, или напротив, те ще бъдат преглътнати, както всички останали листи на поредния „спасител“. Нямам представа как ще реагира българският народ, но когато листите излязат, ще започне компроматната кампания, ще започне битката срещу тях.
– В БСП е интересно. Нов лидер в лицето на Крум Зарков, но едно определя Националният съвет, друго се гласува в зала. Пред какво са изправени социалистите?
– Социалистите са изправени пред поглъщане и това няма отношение към това как се гласува в зала по един вот, който е твърде спорен. В БСП има един дисонанс, който аз виждам – младият лидер на тази партия трудно би създал смислен политически контакт с действителната членска маса на партията. Той е на 40 години, а масата е 65+ години. В този смисъл много трудно неговите послания биха достигнали до тези хора, особено в етап, в който най-вероятно Радев ще бъде в максимална степен мобилизиран и ще ги „изсмуче“.
От всички малки партии в парламента БСП е най-заплашена от поглъщане от Радев. И не говоря само от това, което виждам в социологията, а от нормалното човешко поведение. БСП органично може да бъде „изсмукана“ от Радев, докато не така стоят нещата с МЕЧ и с ИТН. Струва ми се, че при малките формации, които на този етап отчита социологията, ще има сериозни грешки в прогнозите. Това по някакъв начин може да направи възможно влизането на повече партии. Ако влязат например 6, 7 или 8 партии, това ще направи управлението на Радев по-възможно.
– ПП–ДБ как се позиционират? Кирил Петков го няма… Асен Василев като едноличен председател, в каква посока води партията?
– ПП–ДБ живеят с илюзията, че това, което се случи на 1 декември 2025 година, ще им позволи да вземат 121 депутата. Там с пиара са много зле, с общуването са много зле. „Петрохан“ ги удари доста яко, защото няма никакво съмнение, че каквото и да е било това в „Петрохан“ – секта, педофилска секта или както и да го наречем – то се е развивало под чадъра на ПП–ДБ. Те понасят щети. Добре ще бъде, ако депутатите им са над 21, а не 121.
– Как виждате Асен Василев като председател, като лидер?
– Мисля, че на хоризонта на ПП се задава нов лидер и той се казва Андрей Гюров. И струва ми се, че неговата политическа мисия – защото в ПП определено има проблем между старото и новото ръководство – е да овладее партията след изборите. Това би променило по някакъв начин и поведението на ПП–ДБ.
