Преди 110 години, по време на Първата световна война, Българският флот постига безспорна морска победа, когато на 25 февруари 1916 г. руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин” се натъква на български минни заграждения и потъва.
Това припомнят от Военноморския музей-Варна.
„Лейтенант Пушчин“ участва в разузнавателна мисия на руски отряд миноносци, чиято задача е да осъществи наблюдение и да подготви навлизането на по-голяма ескадра, която да обстрелва Варна. Българските минни заграждения обаче провалят този план. Мястото на гибелта на 450-тонния руски ескадрен миноносец е край нос Иланджик, в южната част на Варненския залив, където е поставено минното поле, част от миннозаградната дейност на българските миноносци и на преустроения като минен заградител мобилизиран търговски кораб „Борис”.
При взрива руският кораб е разкъсан на две части. Загиват около 80 души от екипажа. Оцелелите с две спасителни лодки се предават на българските морски власти. Флагът на едната лодка е предаден на българските военни и днес се съхранява в Национален военноисторически музей в София. Оцелелите руски моряци получават адекватна и хуманна грижа. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
Ескадреният миноносец „Живой”, който съпровожда потопения кораб, погрешно докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. По-късно „Живой” е атакуван от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град.
Останките от „Лейтенант Пушчин” са открити през 2010 г. при подводни проучвания, а днес любопитни експонати от неговото оборудване, извадени от морското дъно, включително и едно от бордовите му оръдия, са изложени в постоянната експозиция на Военноморския музей.
