Фрагмент от надгробната плоча на Центурион от I Италийски легион бе разкрита при спасителни разкопки в Западния некропол на римския военен лагер Нове край Свищов.
Археолозите, водени от д-р Марин Маринов (ИМ – Свищов) и д-р Калин Чакъров (РИМ – Велико Търново) започнаха работа след сигнал от местен жител, че при изкореняване на дърво в имота му във вилната зона на Свищов е попаднал на гробница, съобщиха от Archaeologia Bulgarica.
Всъщност се оказало, че става дума за два цистови гроба (оформени от варовикови плочи правоъгълни гробни камери - цисти), плюс още три гробни съоръжения. Четири от общо петте са с трупополагане: двата цистови, един зидан с тухли и камъни и обикновена гробна яма. Петото съоръжение е стъпаловидна яма с трупоизгаряне.
Най-интересни са цистовите гробове – въпросната частично запазена надгробна плоча на центуриона Гай Валерий Верекунд е преизползвана в единия от тях (неговата епитафия е в стихове и е споменато, че е бил силно притиснат от съдбата). При изграждането на този гроб са влезли в повторна употреба и други паметници с надписи на латински език – например надгробната плоча на ветерана от I Италийски легион Марк Марий Патрокъл от Икониум (Iconium) в Мала Азия, днешен град Коня в Турция. А една от покривните плочи е стела, съдържаща цялата епитафия на Елия Басила, „най-благочестивата сестра“ (soror pientissima) на човека, издигнал паметника – нейният брат Публий Елий Бас, ветеран и бенефициарий (помощник) на легата на Първи Италийски легион.
Устройството на цистов гроб № 2 е сходно. При него източната стена е от почти изцяло запазената надгробна плоча на Гай Алпиний Секунд, родом от Колония Агрипина (Colonia Claudia Ara Agrippinensium – днешен Кьолн в Германия) син на Гай, от XI Клавдиев легион. Западната покривна плоча съдържа част от епитафията на ветеран, служил в армията 25 години и починал на 60.
Три от надгробните плочи имат украса от венци, бръшлянови листа и клонки. На паметника, посветен на Марк Патрокъл, са изобразени и сигнуми – вид военни отличителни знаци.
Тъй като и петте гроба са ограбени през Античността или в ново време, находките в тях и наоколо са малобройни – костена игла, фрагмент от вретено, две бронзови фибули. Скелетните останки са открити разбъркани, но предстои изследването им от Надежда Атанасова – антрополог. Гл. ас д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“) ще продължи работата си по текстовете върху плочите.
