Войната между Русия и Украйна продължава без решителен пробив на бойното поле в четвъртата си годишнина, но с нарастващи рискове от изтощение и стратегическо прегрупиране. Има ли шанс за сериозна промяна на фронта през 2026 г., или конфликтът ще продължи като бавна война на изтощение? Какво е реалното военно значение на новите руски оръжейни системи и доколко те са инструмент за психологически натиск върху Запада? Пред ФХАКТИ по темата говори израелският военен експерт Дейвид Шарп.
- Г-н Шарп, как оценявате текущия етап от войната Русия–Украйна? Навлиза ли конфликтът в стратегическа безизходица, или виждате предпоставки за сериозен пробив от някоя от страните през 2026 г.?
- Виждам конфликта като война на изтощение, в която към настоящия момент инициативата е на страната на Русия. Не виждам ситуация, в която Украйна през тази година би могла да осъществи мащабен пробив или съществено да промени положението на фронта и да започне успешно настъпление. Това е свързано с факта, че Украйна няма достатъчно резерви и изпитва сериозен дефицит на личен състав. Проблемът е в боеспособността на подразделенията и тяхното комплектуване.
Разбира се, има и недостиг на ресурси от гледна точка на военна техника и боеприпаси. Като цяло не виждам перспектива за голямо украинско настъпление. Възможни са контраатаки или локални контранастъпателни операции.
От руска страна шансовете за голям пробив на украинския фронт също не са значителни. Те съществуват, но не са големи. Съдя по стратегията и тактиката на руската армия през последните повече от две години. Първо, руската армия също няма много резерви, а наличните не могат да се нарекат особено боеспособни. Руското командване през последните две години не показа способност да използва едновременно големи сили на тесен участък от фронта с дългосрочни стратегически цели.
Освен това техническата специфика на войната – масовото използване на безпилотни летателни апарати (дронове) както от украинците, така и от руснаците – силно влияе върху хода на бойните действия.
- Дроновете на бойното поле в тази война играят огромна роля и променят стратегическите възможности, включително възможността за дълбок пробив. Използването им просто промени начина на водене на съвременната война?
- Дроновете на бойното поле в тази война наистина играят огромна роля и оставят отпечатък върху стратегията и възможностите на руската армия да направи голям пробив. Но трябва да направя една уговорка. Ако един от участниците беше например армията на Съединените щати със своята военна машина и военновъздушни сили, тогава щяхме да видим, че традиционните подходи – по-специално въздушното превъзходство – продължават да играят решаваща роля. Но това е друг въпрос.
В настоящата ситуация давам малки шансове Русия да постигне съществен и дълбок пробив.
Но тя има инициативата и числено, и огнево превъзходство. Постепенно се придвижва напред по фронта, търси слабите места в украинската отбрана и когато ги открие, концентрира достатъчно сили за пробив в рамките на мащаба на тази война. Паралелно Путин разчита на изтощаването на Украйна и на нейните партньори – че ще възникнат трудности с мобилизацията и че западната помощ, включително от Съединените щати, ще намалее. Това е неговият разчет – паралелно с териториалните придобивки да отслаби Украйна. Путин разсъждава така: ако в бъдеще съпротивата от украинска страна отслабне, украинците може да се съгласят на определени териториални отстъпки – с други думи, да му дадат това, което иска в Донецка област, а именно непревзетата част от нея. Тогава може да се мисли за някакво спиране на войната. Ако това не се случи, ще продължим да наблюдаваме бавно настъпление и Русия може да смята, че за година или дори по-малко ще успее да превземе необходимото ѝ. Отново подчертавам – войната е на изтощение. И тук основният въпрос е кой ще се изтощи по-бързо.
- Какво е военното значение на използването на ракетната система „Орешник“ от Русия – по-скоро демонстрация на възпиране ли е, или реален опит за промяна на баланса на бойното поле?
- Що се отнася до системи като „Орешник“, тяхното военно значение в тази война е практически нулево. Всяка система, независимо дали е „Орешник“ или друга, има значение, когато е налична в достатъчно голямо количество. Единични образци, дори и технологично интересни, рядко решават нещо, освен ако не изпълняват уникална задача. „Орешник“ не може да реши такава уникална задача.
Освен това за войната с Украйна не е необходима толкова голяма далекобойност. Русия може да поразява цели в Украйна и с други ракети – например „Искандер“, „Кинжал“ или крилати ракети.
Ние дори не знаем точните характеристики на „Орешник“.
Известно е само, че обсегът ѝ е около 5–5,5 хиляди километра. Смята се, че ракетата има шест бойни глави в разделящ се боен блок, но дори това не е напълно потвърдено. Затова „Орешник“ към настоящия момент се произвежда в единични бройки. Това по същество е експериментална ракета. Макар че вече два пъти беше изстреляна по Украйна, тя не променя съществено ситуацията, защото всеки ден по Украйна се изстрелват десетки и стотици други боеприпаси, които нанасят много по-големи щети.
„Орешник“ е по-скоро медийно и пропагандно оръжие – инструмент за сплашване на Европа с посланието, че Русия при необходимост може да достигне до всяка столица на континента.
- Да разбирам, че използването на „Орешник“ е сигнал от Русия към страните от ЕС и НАТО: „Можем да стигнем до вас“?
- Да, това е част от медийната война – сигнал към НАТО и ЕС. Стратегията на Путин още от началото на войната е да сплаши страните от НАТО, за да ограничат помощта си и да бъдат по-внимателни със санкциите срещу Русия.
Затова се използва и т.нар. ядрен шантаж. „Орешник“ е един от инструментите в тази стратегия.
Когато ракетата беше използвана в района на Лвов, задачата ѝ беше не само да сплаши украинците, но и поляците. Самата близост до границите на НАТО беше послание, че подобна ракета теоретично може да бъде използвана срещу Париж или Лондон. Ако говорим за ядрена бойна глава – тя не би променила баланса. Русия разполага с много други ядрени средства. Дори появата на няколко ядрени „Орешника“ не би имала съществено значение.
При конвенционален конфликт с НАТО ракетата би могла да достигне западни цели, но въпросът е колко такива ракети има и какви са реалните им характеристики и точност. При ограничен брой значението им е сравнимо с ефекта на няколко авиобомби.
--------------------------------
Дейвид Шарп е роден през 1974 г. в СССР, на територията на днешна Украйна. Служил е 3,5 години в израелската армия. В продължение на много години редовно сътрудничи на водещи руско- и украиноезични медии като военен коментатор и анализатор. Освен това повече от 20 години работи като военен анализатор в различни медии в Израел.
Следва продължение…
