Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е следващата голяма икономическа и политическа задача пред нашето общество, която намира подкрепа във всяко едно правителство от началото на работата на Координационния механизъм през 2018 г. Това заяви премиерът в оставка Росен Желязков на пресконференция в Министерския съвет, на която генералният секретар на ОИСР Матиас Корман представи годишния доклад за икономическото развитие на България. Присъстваха още и министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев и министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова, предават от БТА.
ОИСР е организацията, която обединява 38 развити страни в целия свят, каза Желязков. По думите му в момента сме в края на третата пътна карта, като първата пътна карта беше за периода 2018 - 2020, втората за периода – 2021 - 2023 г., а третата за – 2023 - 2025 г. Условно има 25 тематични групи, по които се водят разговорите и по които показателите за напредък се отчитат. До началото на 2025 г. от тези 25 тематични групи седем бяха с приключили досиета, съобщи премиерът в оставка.
Той каза, че до настоящия момент за 2025 г. страната ни е приключила следващите девет досиета плюс две, които всеки момент ще бъдат приключени, тоест общо 11. Остават ни още седем, които тази година щяха или ще бъдат приключени успешно, за да може България да стане част от тази организация. Според Желязков това не е просто въпрос на престиж, а и огромна предпоставка за инвеститорския потенциал на страната за средата, в която се развива нашето общество и условията, за които българският бизнес може да изпълнява своята успешна роля.
Големите предизвикателства, които стоят пред нас са свързани с конкурентоспособността, а предпоставките за конкурентоспособността на страната се коренят в по-доброто образование, по-добрата инвестиционна среда, по-добрия пазар на труда, всичко онова, което е свързано с по-доброто функциониране на публичната администрация, заяви българският премиер в оставка. Той уточни, че става въпрос за онези предпоставки, които могат да създадат по-голяма добавена стойност и по-голяма продуктивност на работната сила в България като се отчитат и всички предизвикателства в това число и демографските такива, както и предизвикателствата пред социалните системи на страната.
